Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— От метър и петдесет до към два метра дължина.
Пит погледна Боланд в очите.
— Това не са риби, това са хора.
На Боланд му бяха нужни няколко секунди, за да осмисли думите на Пит.
— Хора ли? Но как могат да нападнат от повърхността? „Марта Ан“ има запазена височина от шест метра.
— Ще го направят, бъди сигурен.
— Може и да си прав! — отвърна Боланд с дрезгав глас.
Той удари юмрук в компасната кутия, после грабна микрофона и гласът му проехтя из целия кораб.
— Лейтенант Райли, издайте заповед всеки от екипажа да се въоръжи. Може да ни навестят неканени гости.
— Ще им трябва доста солидно въоръжение, за да отблъснат орда като тази — отбеляза Пит. — Ако ония се прехвърлят през леерното ограждане, трудно ще бъде на петнайсетина души да се опълчат срещу двеста.
— Ще ги отблъснем — отвърна решително Боланд.
— Не е лошо да се приготвите да напуснете кораба, ако се случи най-лошото.
— Никога! — заяви спокойно Боланд. — Това грохнало на вид корито може и да не вдъхва доверие, но то все още принадлежи на Военноморските сили на Съединените щати и нямам никакво намерение да го напускам, преди да накарам някого да си плати за всичко. Съобщи на адмирал Хънтър какво се случи тук. Кажи му…
— Ти му кажи. Аз няма да вдигна във въздуха този хеликоптер, без да съм качил на борда теб и екипажа ти.
Устните на Боланд се извиха в мрачна усмивка.
— Късмет!
— Ще се видим на площадката за излитане — каза Пит, след което се обърна и излезе.
Пилотската седалка беше влажна и лепкава, когато Пит седна на нея и се залови да проверява контролно-измервателните уреди. Мъглата около кораба се сгъстяваше, въздухът беше тежък, светлините едва мъждукаха. Нищо не можеше да се види извън кораба; морето го нямаше, небето го нямаше, от прозорците на пилотската кабина се виждаше на разстояние не повече от двайсетина квадратни метра.
Той включи двигателите и огромните лопати започнаха да се въртят в мъгливия въздух, издавайки специфичния си свистящ шум.
Когато стрелките на измервателните уреди се установиха на нормалните си работни положения, Пит се пресегна и взе увития в хавлиена кърпа маузер, който лежеше на седалката на втория пилот. Той постави оръжието в скута си и бързо го отви, после пъхна петдесетзарядния пълнител, скочи от кабината и се вгледа в призрачната светлина. Нищо не се виждаше. Шейната за кацане му предоставяше известно прикритие, когато клекна и се прицели в сумрака.
Минаха деветдесет секунди, преди Пит да види как две призрачни фигури се прехвърлиха над леерното ограждане и се понесоха заплашително към вибриращия хеликоптер. Пит изчака, докато се увери, че те не са от екипажа на „Марта Ан“. После маузерът гръмна.
Двете полуголи фигури паднаха безшумно, а вече познатите им оръжия се изхлузиха от ръцете им и се плъзнаха по стоманената палуба. Погледът на Пит пробяга в пълен кръг наоколо, преди да огледа набързо мъжете. Те лежаха в изкривени пози един до друг, животът им се изцеждаше от разкъсаните им гърди. Оскъдното им зелено облекло, покриващо ханшовете им, и оръжията, които бяха държали в ръцете си, бяха същите като на мъжете, които бе застрелял в „Старбък“. Единствената разлика, която преди бе пропуснал да забележи, а сега я видя ясно, беше малката пластмасова кутийка, прилепнала под мишниците на всекиго от тях.
Преди да огледа телата за повече подробности, погледът му бе привлечен от друга фигура, която бавно са надигна над леера. Пит вдигна оръжието си и леко натисна спусъка. Късият изстрел заглуши за втори път звука от въртящите се лопати на хеликоптера и неясната форма мигом изчезна обратно в мъглата. Пит предпазливо се прехвърли над леерното ограждане. Той се намираше точно над онова, което търсеше да открие, когато ръката му напипа нещо. Беше опорна кука, чиито шест извити зъбци бяха покрити с дебела обшивка от порест каучук, а дължината й се изгубваше надолу във водата. Сега му стана ясно как тези странни мъже, излезли от морето, използвайки прикритието на мъглата, бяха изпращали на дъното на тази затънтена част от Тихи океан стотици кораби и екипажите им.
Мислите на Пит бяха прекъснати от силен гръм от 45-калиброви автомати, подсилен с по-острия пукот на 30-калиброви карабини. Викове на ранени мъже прорязаха мъглата. Пит се почувства по странен начин някак далече от схватката, която ставаше все по-ожесточена.
Заблуден куршум изсвистя покрай хеликоптера и падна далече от него във водата.