Тихоокеански водовъртеж

Пит трябваше да насили Фарис да сложи бутилката със сгъстен въздух и накрайника на регулатора за въздух, а после сам постави маската за лице върху недоумяващите му очи.

— Виждам, че се справя, сър. — Матросът се бе промъкнал до Фарис и бе обвил с ръка кръста му като менгеме.

Пит, облекчен, че го освободиха от тази отговорност, само кимна в знак на благодарност, после нагласи собствените си водолазни принадлежности, като замени почти изразходваната си бутилка с резервната. След това матросът потупа по вратата на люка с дръжката на ножа си и направи път на кърмчията да пробие прикритието отвън.

На теория те всички до един можеха да бъдат издигнати до повърхността от въздушния мехур, когато той изтече от подводницата. Но теорията невинаги предвиждаше неочакваното, както стана с въздушния клапан на Пит, който се закачи на ръба на капака на аварийния люк и увисна там. Пит се спря за миг и проследи с отчаян поглед как другите се стрелнаха към повърхността, без изобщо да забележат, че той пропусна мехурообразния си асансьор.

Натискайки цялата си тежест надолу, докато клапанът се освободи, беше относително лесно, но когато се оттласна нагоре към открито море, на пътя му се изпречи друга опасност — една риба чук, дълга пет метра. В първия момент Пит си помисли, че огромното сиво деветстотинкилограмово чудовище, една от редките видове акули, познати на човека, ще мине над главата му. Но после, в един миг, той видя как широката плоска глава се обърна и тръгна към него; зиналата й уста разкриваше заплашително острите като бръснач зъби.

Барфът на Пит беше захвърлен като ненужен върху подводницата; единственото му оръжие, при това отчайващо негодно, беше малкият пистолет във вид на ръкавица, който бе убил Марч. Докато акулата се приближаваше, привлечена от облака кръв около крака на Пит, той я гледаше като омагьосан как плува плавно към него, правейки лек завой, вторачила едното си голямо око в края на изострената си муцуна.

Тя описа още по-малка дъга, намалявайки разстоянието, и се доближи на сантиметри от него. Пит изхвърли лявата си ръка напред и заби юмрук в хрилните отвори на чудовището. Какъв безполезен, почти комичен жест, помисли си той. Но неочакваният удар изненада акулата и Пит усети налягането на водата, когато акулата се завъртя и отдалечи. След малко обаче тя направи обратен завой и заплува отново към него. Той се задържа с лице към нея, ритайки силно с плавниците си. Хвърли бърз поглед към повърхността, която се намираше на не повече от десетина метра, но прецени, че няма да успее да стигне до нея — човекоядката бе предприела поредното си приближаване, оставяйки Пит с последния му коз.