Тихоокеански водовъртеж

Пит се задържа на вратата малко повече от необходимото, преди да отстъпи назад и да я покани с ръка да влезе. Ейдриън Хънтър се приближи до него, обърна се и се хвърли в прегръдките му. Цялата трепереше и се задавяше от плач.

Пит я притисна до себе си.

— За бога, Ейдриън, какво има?

— Те го убиха — изхлипа тя.

Тогава той се отдръпна крачка назад и се вгледа в подпухналите й мокри очи.

— За кого говориш?

Думите й заваляха объркано.

— Лежахме с… с един приятел в леглото. Те влязоха през терасата… бяха трима… толкова тихо, че отначало дори не разбрахме, че са в стаята, а после… беше вече много късно. Той опита да се пребори с тях, но те носеха странни малки пистолети, които не издаваха никакъв шум. И го застреляха. Божичко, стреляха в него десетина пъти. Кръвта му оплеска цялата стая. Беше ужасно.

Тя трепереше. Пит я заведе до дивана и я притисна здраво до себе си.

— Аз изписках и побягнах, като затворих вратата — продължи тя. — Те избухнаха в смях, стояха там и се смееха. Мислеха, че съм се затворила в гардероба, но той имаше врати и от другата страна, към стаята за гости. Грабнах една рокля от закачалката и избягах през прозореца на стаята за гости. Не отидох в полицията. Бях изплашена. Опитах да се свържа с баща ми, но ми казаха, че не е в кабинета си. Дотогава паниката ме обзе напълно. Нямаше къде да отида, нямаше към кого да се обърна, затова дойдох при тебе.

Тя избърса очите си с опакото на ръката. Стоеше на фона на светлината от прозореца и Пит забеляза, че няма нищо под късата й рокля.

— Гаден, проклет кошмар! Защо го направиха? Защо?

— Всяко нещо по реда си — каза той кротко. — Първо иди в банята и се измий. Гримът на лицето ти се е стекъл до брадичката. После ще ми разкажеш кого са убили въпросните „те“.

Тя се освободи от прегръдките му.

— Не мога.

— Бъди разумна — скастри я той. — В апартамента ти има труп. Колко дълго, мислиш, ще можеш да го държиш в тайна?

— Ами… не знам.

— На полицията в Хонолулу ще й са нужни само двайсет минути, за да установят кой е убитият. Защо не ми кажеш? Да не е някоя местна известна личност с жена и десет деца?

— По-лошо. Приятел е на баща ми. — В очите й се четеше молба.

— Как се казва?

— Капитан Орл Синана — прошепна тя бавно. — Той е офицер във флота на баща ми.

Пит имаше достатъчно разум и успя да запази безизразно лице. И от това е по-лошо, помисли си той, после посочи към банята и каза само: