Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
След като Майк прекара две ужасни години в приют за сираци, Бъди най-сетне му позволи да се премести в къщичката до басейна. Майк живя там половин година. Виждаха се рядко, защото по онова време Бъди режисираше „Сребро и олово“, който надвиши определения му бюджет с десет милиона долара само след три снимачни седмици, и спеше в киностудията. През онова лято Майк разби поршето на Мълхоланд, счупи и всичките си предни зъби и три пъти бе арестуван за притежание на наркотици. Скоро в хълмовете зад къщата в Малибу изникна палатков лагер, откъдето ченгетата денонощно наблюдаваха с телеобективи наркоманските купони на Майк. Наблюдението неизбежно се прехвърли и върху Бъди. Той обясни на сина си, че трябва да е по-дискретен, но Майкъл му каза да си го начука отзад.
Бразил влезе в сградата и намери моргата на третия етаж. Бе одобрил пет-шест декора на морги във филмите си и мислеше, че тези помещения трябва да се намират в подземия, където няма слънчева светлина. За негова изненада, тази морга беше слънчева и ярко осветена.
Бъди спря една лекарка и й каза, че иска да говори с някого за починалия Майкъл Бразил.
— Дошли сте да идентифицирате трупа ли?- попита тя.
— Да, да, точно така.
Въздействието на кокаина отслабваше и Бъди изпадаше в окаяно състояние на параноя. Настроението му непрекъснато се променяше. Той знаеше, че отново трябва да постъпи в клиниката за лечение на наркомани, преди психиката му да се е разклатила напълно.
Бъди Бразил зачака в ярко осветената морга, докато жената отиде да търси лекар. След минута от вратата в дъното на коридора излезе петдесетинагодишен нисък набит мъж с побелели коси и бяла престилка.
— Аз съм доктор Ракович — представи се той.
— Бих искал да идентифицирам тялото на Майкъл Хуан Бразил — каза Бъди.
Той ненавиждаше името Хуан, което предизвикваше асоциации за необразован латиноамериканец. Но Тоува бе настояла да го вмъкнат в чест на либералните й наклонности и на майка й, която беше от испански произход.
— Опасявам се, че няма да е възможно — каза лекарят. — Обадиха ни се от университета на Южна Калифорния и ни предупредиха, че има извънредни обстоятелства. Довечера ще дойде главният съдебен лекар на окръга, който ще извърши аутопсията. Тялото е заразно.
— Какви ги дрънкаш, задник такъв? Какви извънредни обстоятелства?
— Няма да постигнете нищо, ако ми говорите по този начин.
— Знаеш ли кой съм аз? — попита Бъди и гневно се вторачи в този касапин, който явно беше толкова некадърен, че му позволяваха да практикува само върху мъртъвци.
— Боя се, че това няма значение.
— Аз съм Бъди Бразил! — каза режисьорът, наблягайки на всяка дума. — Правя филми. Искам да видя тялото на сина си. И това ще стане, така че да не спорим.
Бъди всъщност нямаше желание да види тялото на сина си, но не обичаше да му отказват.
— Няма да стане, господин Бразил. Моля, тръгнете си, и след ден-два ще дадем тялото на най-близкия роднина. Ако вие сте този човек, чудесно.
— Кой е шефът ти? Как мога да те заобиколя?
— Нямам шеф. И не можете да ме заобиколите.
— Няма да го бъде, задник такъв. Ще промени ли решението ти губернаторът на щата Калифорния?
— Имаме основания да смятаме, че синът ви е починал от силно заразна, неизвестна, фатална болест. Може да се обадите на губернатора, на президента или на принца на Лихтенщайн, но тялото ще остане под карантина, докато не разберем какво го е убило.