Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Няма много за разказване. Повечето е написано там. Той бил син на известен кинорежисьор. Изпратих тялото в Гъвърнмънт Кемп и чух, че днес следобед са го качили на самолета за Санта Моника, Калифорния, за да му бъде направена аутопсия.
— Аха — разочаровано каза Стейси.
— Да не съм сбъркал нещо? — попита Роско, поразен от красотата й.
Надявах се, че още е тук, това е всичко.
Е, не е — усмихна се той. — Имам кафе. Горещо е.
— Благодаря.
Мос я покани в караваната, която беше отрупана със сувенири. На стените имаше снимки на Роско, възседнал огромни бикове. Родеото беше най-приятното му преживяване, докато едно двутонно чудовище на име Зловещ гръм не го намушка с рогата си, отнасяйки половината му стомах и кариерата му.
В статията пише, че скитникът е имал проблем с преглъщането — каза Стейси. — Бихте ли описали как изглеждаше?
— Когато го видях, вече беше мъртъв. За него ми разказа другият тип.
— Другият тип?
— Другият скитник.
— А, да. Споменават го в статията. Каза ли ви нещо друго?
— Каза, че младежът си ударил гърлото, докато се качвал във влака, но излъга. Доктор Флечър от Гъвърнмънт Кемп прегледа ларинкса му и каза, че няма нищо счупено.
— Защо мислите, че другият скитник е излъгал?
— Не знам. И двамата бяха мръсни и дрипави и воняха ужасно. Чакайте малко. Ще ви покажа снимка на младежа. — Роско отиде до масата и разрови някакви книжа. — Трябваше да я изпратя по факса в офиса на баща му в „Парамаунт Пикчърс
Корпорейшън“, ама я забравих. Можете ли да повярвате? Синът на известен кинорежисьор живее като скитник. Някак не се връзва.
Роско отиде в задната част на караваната и продължи да търси.
Стейси не бе спала почти двайсет и четири часа. След като мъжът със сребристобелите коси уби войниците на бейзболното игрище, тя се скри в хълмовете край Ванишинг Лейк и изчака утрото. Сетне пристигна хеликоптерът на шерифа и Стейси използва суматохата, за да се промъкне до магистрала 16. Стигна на автостоп до Бракетвил и седна да пие кафе в една закусвалня, опитвайки се да реши какъв да бъде следващият й ход. И тогава видя статията в „Крайър“, взе кола под наем и дойде в Бадуотър. И сега, докато чакаше Роско да намери снимката, почувства непреодолима умора, но разтърси глава, твърдо решена да не й се поддава.
Стейси се безпокоеше за много неща. Беше убедена, че прионът „Бледия кон“ се е разпространил извън очертанията на Ванишинг Лейк, но не знаеше какъв е инкубационният период. Нямаше начин да разбере дали Сид Сандърс е бил ухапан от преносител комар. Знаеше, че ако прионът е в кръвта на жертвата, съществува вероятност от вторична инфекция. Прионът можеше да се предаде, ако незаразен комар ухапеше заразена жертва, изсмучеше кръв и после я вкараше в друг здрав човек. Заразяването можеше да стане и чрез медицински процедури. Ето защо тя искаше да предупреди всеки лекар, който би се опитал да направи аутопсия, както и другия скитник.
Роско отваряше и затваряше чекмеджетата в спалнята на караваната. Стейси стана и разгледа снимките от родео на стените. Обърна се, когато той влезе и й даде моментална снимка, направена с „Полароид“, на Майкъл Бразил. Очите му бяха отворени, но той беше мъртъв.
Стейси погледна снимката и веднага го позна — бе единият от двамата скитници, които бяха почистили задния двор на „Кофа и стръв“.
— По дяволите! — възкликна тя.
— Познавате ли го?
— Не точно. А другият Лъки ли се казва?
— Да. Изпадна в делириум тременс пред очите ми. Имаше дълги коси и счупен зъб. Не ми каза фамилното си име, само искаше да се махне оттук час по-скоро, преди да са дошли ченгетата.
— Имате ли нещо против, ако задържа снимката?
— Не. Вземете я. И без това щях да я изхвърля. Какво да я правя?
— Лъки не каза ли къде отива?
— Прибирал се вкъщи. В Пасадина, Калифорния. Това беше всичко.
— Къде е най-близкото летище?
— В Сиера Бланка, на около двайсет и пет километра оттук. Но там няма пътнически полети. Трябва да отидете в Уейко.
— Благодаря — каза Стейси и бързо излезе от караваната.
Първо трябваше да се обади на Уендъл и да му каже да предупреди съдебния лекар в Санта Моника, че трупът на Майкъл Бразил е острозаразен. После трябваше да намери Лъки и да разбере дали и той е инфектиран. Тя се качи във взетата под наем кола и потегли, разпръсквайки прахоляк към студеното синьо тексаско небе.