Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Декстър се отказа да задава повече въпроси и примирено се съгласи с всичко. Бе попаднал в ръцете на фанатици.
Вечер всички сядаха в кръг в товарния вагон и топлеха ръцете си на огън, запален в тенекии, а Фанън им изнасяше политически, социални и религиозни лекции.
— Затворът е целувка по устните на поражението — тихо каза Кинкейд една вечер, когато обсъждаха неизбежното им хвърляне в затвора, ако позволят да ги заловят живи.
По пода на вагона бавно пробягваха сенки. Членовете на Християнския хор гледаха Фанън така, сякаш бе произнесъл нещо толкова важно, че се нуждаеха от време, за да го асимилират.
— Бойното поле на Армагедон ще бъде или в Канзас, или в Небраска, или в Мериланд — за хиляден път повтори той.
Всички седяха, мълчаха и размишляваха върху великите мъдрости на Фанън. Поради тази причина членовете на Хора рядко се осмеляваха да стъпват в онези щати.
— Гадните евреи контролират банковата система — продължи Кинкейд. — Това е предсказано в Откровението на Йоана с кошмарното му видение, което предрича, че никой няма да си намери работа или да си купи магазин10. За нас вече съществува възможност да живеем в общество без разплащане с пари в брой. Компютърните технологии извършиха това дело за евреите. Банковата система вече е мултинационална и сега юдеите контролират богатствата на света. Частните им банки дават кредити, които всъщност са дълг срещу валутата на различните страни, вместо да бъде така, както винаги е било — страните да пускат в обръщение валута въз основа на продуктивността на икономиката си. Тази промяна даде финансовата власт в ръцете на международните еврейски банки, които контролират всички нас.
Лекциите му бяха още по-емоционални, когато Фанън бръщолевеше неспирно за смесените бракове и замърсяването на чистата арийска кръв.
— Белите хора в Америка са овце — заявяваше той. — Нашите бели братя са слепи и не виждат какво става в Съединените еврейски щати.
Декстър слушаше и кимаше. Той беше хванат в капан. Бе направил ужасна грешка, когато разказа на Фанън за смъртоносната си тайна, скрита в запечатани контейнери в леденостудените води на дъното на Ванишинг Лейк. Той възнамеряваше да избяга от Дяволската работилница и после да вземе контейнерите, за да извърши сам следващия етап на изследванията. Бе споделил това в миг на неописуем страх, когато мислеше, че е на секунда от смъртта. Признанието му беше единственият коз за сделка. Сега Демил знаеше, че ако смъртоносното биологично оръжие попадне в ръцете на този фанатик, Фанън може безразборно да изтреби огромен брой от населението. Но Декстър не можеше да измисли начин да поправи грешката си.
Вниманието му отново бе привлечено от Фанън, който сега говореше за смъртта. От думите му ставаше ясно, че не очаква да оцелее във войната си срещу правителството на Съединените щати. Той твърдеше, че само ще нанесе първия удар и после ще загине. Други трябвало да вземат меча му и да маршируват към победата.
— Боб Матюс го е казал, преди да умре — продължи Фанън.
Напоследък Декстър слушаше много за Боб Матюс, мъченика бял сепаратист, убит от агентите на ФБР.
— Не забравяйте думите му — заповяда Фанън. — „Единственото, което знам, че не умира, е славата в мечтите на мъртвия.“
Всички седяха и мълчаха в тракащия по релсите товарен вагон и мислеха за собствената си смърт и слава като мъченици за Каузата. Всички освен Декстър, чиято единствена мисъл беше как да избяга. Но близостта на Рандъл Рейдър правеше това все по-невъзможно.
20. Аутопсията
Беше се стъмнило, а Бъди още чакаше Гари Айвърсън в ярко осветената чакалня на моргата. Той погледна през прозореца. В здрача едва се виждаха вълните по осветената от луната плажна ивица на юг от кея на Санта Моника. Още го преследваха параноични мисли, досущ бежанци, влачещи се подир претърпяла поражение армия. Бъди се опитваше да се пребори с желанието си да излезе и да извади запаса си от кокаин, скрит в резервната гума на поршето му. Но знаеше, че това ще бъде грешка. Кокаинът само щеше да предизвика още по-силна депресия, която понякога помрачаваше съзнанието му за няколко дни.
Бъди се замисли по-сериозно за лечение.
Само от време на време се сещаше за мъртвия си син, който лежеше в някоя от хладилните камери на ярко осветената морга.
Вратите на асансьора се отвориха и оттам излезе Гари Айвърсън. Кръвясалите му очи бързо мигаха. Не се беше бръснал от два дни и се бе издокарал в стил гръндж. Той тръгна към Бъди, като видимо влачеше крака.
10
„Та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му“ — 13:17 и свободно тълкуване на части от 18-а глава от Откровението на Йоана. — Б. пр.