Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Същата вечер Роско облече чиста, изгладена каубойска риза на сини и червени карета и си сложи новите кожени ботуши. После се качи в пикапа си и потегли към града. Беше решил да вечеря в грил „Сиера Бланка“ и да поиграе билярд с фермерите, които прекарваха там петъчните вечери. Караше почти със сто и десет километра в час, затова се изненада, като видя, че една кола го следва отблизо. Отби встрани, за да й позволи да го задмине. Изведнъж колата свърна вляво, подкара успоредно с него и се опита да го изблъска от шосето.
— Какво правиш, да ти го начукам? — изкрещя Роско и погледна невярващо сивата лимузина с тъмни стъкла.
Колата блъсна лявата му броня и пикапът се плъзна встрани. Роско удари спирачки и се опита да овладее волана. Преди да успее да спре, вратата се отвори и трима мъже със скиорски маски го измъкнаха навън. Всички бяха въоръжени. Единият опря пистолет в лицето му и освободи предпазителя.
— Какво искате бе? — викна Роско.
— Заведете го там — каза единият от мъжете и посочи храстите край пътя.
Непознатите завлякоха Роско в гъсталаците нагоре по склона.
— Какво искате? Нямам пари. Само няколко долара. Ако ви трябват — ваши са.
Мъжете го блъснаха на земята. Лейтенант Нино Десилва, който също беше със скиорска маска, допря пистолет в челото му и попита:
— Къде е тялото? Трупът на скитника?
— Откараха го… в Санта Моника. Днес следобед. Закараха го на летището.
— Мамка му! Кога? В колко часа?
— Самолетът излетя в четири. Защо всички се интересуват от един мъртъв скитник?
— И други ли са разпитвали за него? — попита един от командосите.
— Да.
— Кой?
— Не разбрах как се казва. Каза, че го познавала.
— Ти каза ли й къде са закарали тялото? — попита лейтенант Десилва.
— Защо не? Тя искаше да знае. За какво става дума?
— Люк, обади се по телефона — рече Десилва на един от маскираните командоси. — Кажи на полковник Читик къде отиваме. После насочи деветмилиметровия пистолет право между очите на Роко.
Всичко стана толкова бързо, че Роско Мос не чу изстрела, нито усети куршума, който пръсна черепа му.
Трета част
Бъди
17. Режисьорът
Бъди Бразил изкара поршето си през портала на киностудия „Парамаунт“ и направи широк завой наляво, като се размина на косъм с някакъв автобус, движещ се на запад по Мелроуз Авеню. Говореше по клетъчния си телефон и крещеше на асистентката си Алиша Профит, защото нямаше представа къде се намира моргата в Санта Моника.
— Само знам, че е в шибаната Санта Моника! — нетърпеливо извика Бъди Бразил. — Аз ли трябва да правя всичко? Обади им се, вземи адреса и пак се свържи с мен… Мамка му!
Поршето мина на червено.
Бъди Бразил беше дрогиран. Беше се надрусал в банята си в киностудията, преди да му съобщят, че единственият му син, когото познаваше бегло, е мъртъв. Шофирането в това състояние вече му бе коствало черното ферари „Тестароса“ и шофьорската книжка. Беше блъснал италианската спортна кола на кръстовище „Анджелис Крест“ и бе избягал, за да не му направят тест за употреба на наркотици, затова сега караше без шофьорска книжка.
Не беше сигурен какво изпитва от смъртта на Майкъл. Напоследък всичките му самоанализи бяха загадка. Чувствата му бяха истинска мистерия. Разбира се, Бъди се беше надрусал яко и бе блокирал някои неврони, както и вътрешния си глас.
Стигна до Феърфакс и зави наляво, за да излезе на магистралата за Санта Моника. Човекът от моргата бе споменал, че семейният лекар може да присъства на аутопсията, затова Бъди отново грабна телефона и се обади в дома си в Малибу. Отговориха му едва на двайсетото позвъняване. Гласът на доктор Гари Айвърсън звучеше така, сякаш току-що го бяха измъкнали от ада.
— Мамка му — изграчи Гари и май изпусна телефона. — Какво има? Кой се обажда?
— Господи, Гари, сега е три и половина следобед. Какво взе снощи?
— Бъди… Боже! Чакай малко. Оставям телефона отворен. Ей сега ще се върна.
— Не! Не оставяй телефона, Гари. Нужна ми е помощ. Веднага! Ставай! Не заспивай, човече!
Последва дълго мълчание, сетне отново се чу гласът на Гари Айвърсън.
— Господи, главата ми се пръска. Какъв коктейл…