Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Започваше да подозира, че през целия си живот е преследвал погрешни цели, но как можеше да намери сили да се пренасочи или дори да разбере каква да бъде целта му? Преди Кениди да умре, животът му се състоеше от трофеи и медали, а сега — от самосъжаление и отчаяние.
Той бе избягал от предишния си живот, но не бе намерил нищо. През последните четири години се носеше по течението и водеше безсмислено съществувание под бремето на спомените. И сега катастрофата беше неизбежна, а той нямаше решение и не знаеше изход.
Слънцето залязваше и той усети хладен полъх по наскоро обръснатата си глава. Питаше се какво да направи. Не искаше вече да спи във входовете или под мостовете на железопътните линии, но не можеше да понася и старата си спалня. Никъде не се чувстваше уютно. И отчаяно се нуждаеше от алкохол.
— Дължа ви един обяд — чу се глас, който го изтръгна от мислите му.
Крис се обърна и погледна красивата русокоса жена, която бе застанала зад него. Баща му беше малко по-нататък, чакаше до колата. Крис не можа да си спомни коя е тази млада жена, макар че му изглеждаше позната.
— Аз съм Стейси — каза тя. — Ти и приятелят ти почистихте след миещите мечки.
Едва сега той кимна и се усмихна. Едва-едва.
Отначало Стейси не го позна. Дългите мазни руси коси бяха изчезнали. Главата му беше избръсната. Страните му бяха хлътнали и около очите му имаше тъмни кръгове. Раменете му бяха все така отпуснати, но поне чувалите за боклук бяха заменени от скъпи кафяви мокасини.
— Страхотна прическа — усмихна се тя. Крис разсеяно потърка обръснатата си глава.
— Не е прическа, а медицинска процедура. Един тип ме удари с гаечен ключ. Имам петнайсет шева.
Той се обърна и показа ужасната рана на главата си.
— Божичко! — възкликна Стейси и след миг добави: — Слушай, Кънингам… Крис… трябва да говоря с теб.
— За какво?
— За Майк Бразил, за Сидни Сандърс и за всичко, което се случи във Ванишинг Лейк.
— Ясно — рече той и двамата се умълчаха. Вятърът разнесе сухи листа върху надгробните плочи.
19. Славата е мечтата на мъртвите
В Амарило се бяха качили на друг влак и се връщаха във Ванишинг Лейк. Сега, когато беше последовател на Християнския хор, на Декстър му бе определен личен съслужител9, който да го води по пътя на Божията мисъл. Този съслужител беше жестокият, закоравял във войната Рандъл Рейдър. Когато не слушаше безкрайните несвързани проповеди на Фанън Кинкейд, Декстър беше принуден да седи с Рандъл и да чете Библията от дълга филмова лента, която трябваше да държат нагоре към слънчевата светлина. Фотосите съдържаха само Стария завет и последната книга на Новия, Откровението на Йоана. Фактът, че всички други книги липсват, не се споменаваше. Рандъл започна обучението на Декстър, като се съсредоточи предимно върху Второзаконието — една от петте Моисееви книги, която всеки нов член на Християнския хор трябвало да разбере напълно. Рандъл му каза, че Фанън е съвременният Мойсей и се бори от името на Господ, опитвайки се да изведе паството си от метафоричен Египет, който в днешно време бил не корумпираната държава, а поквареното съзнание. Макар и загрубял от войната й живота по железопътните линии, Рандъл плачеше, докато четеше Второзаконието.
— „Никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, За която се клех, че ще дам на отците ви — почтително шепнеше той, докато четеше първата и втората глава на Второзаконието. — Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море.“
Декстър научи нова метафора за разделянето на Червено море. Рандъл му обясни, че железопътната система, от която Фанън извежда паството си, разделя морето от корупция и фалшиви морални ценности в Америка. Рандъл добави, че библейското му име е Ангела на пергамската църква — дълга и прекалено претенциозна титла, защото в края на краищата той беше само съслужител.
Докато четяха Второзаконието, погледът на Декстър бе привлечен от Божиите заповеди „Не убивай“ и „Не кради“.
Когато той попита за тези два крайъгълни камъка на християнството, Рандъл отговори:
— Как може човек да открадне нещо, което вече е откраднато? — А по отношение на убийството му припомни цитат от Евангелието на Лука, 22:36. — „А който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож“.
9
Вж. Откровението на Йоана. — Б. пр.