По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Очарована съм да се запозная с всички вас – издума Ема смутено. Опита се да придърпа ръкава надолу към лакътя, но не успя и неколцина от клиентите приковаха погледи в татуировката й. Въпреки това британският й акцент, изглежда, ги впечатли.
Тори улови ръката й и я поведе към бара.
— Джоуи, ако обичаш, ще ми налееш ли чаша шардоне? Лейди Ема, вие какво бихте искали?
— Джин с тоник, моля – поръча Ема, въпреки че не харесваше джин с тоник, както между впрочем и коктейла „Маргарита”, но искаше всички да я видят, че пие. В същото време срамната татуировка на ръката й бе постоянно напомняне, че трябва да остане трезва, и тя реши, щом й се удаде възможност, да зареже джина и да го замени скришом с вода.
Барманът им сервира питиетата и неколцина от клиентите на заведението се приближиха, за да се запознаят лично с новодошлата аристократка. Тори най-чинно и почтено ги представи. Един от мъжете й предложи да заключи в сейф скъпоценностите си, преди Кени да ги е отмъкнал, а някаква жена я предупреди да не скача заедно с него на въже, защото той обезателно ще я препъне. И двата коментара предизвикаха многозначителния смях на тълпата.
Накрая Тори я поведе към масата в ъгъла, където седеше самотен млад мъж, на около двайсет години, и отпиваше от бирата си. Докато приближаваха, Ема неволно се запита дали във водата на Уайнет има нещо особено, заради което тук се раждаха толкова красиви хора. Първо Кени, после Тори, а сега и този привлекателен младеж. Имаше вълниста кестенява коса и мъжествени черти, включващи високи скули и масивна квадратна брадичка. Раменете му бяха широки, а тялото – стройно и мускулесто.
— Здравей, Тед. Как си? – Без да дочака покана, Тори се настани на масата и с жест подкани Ема да седне.
— Не се оплаквам. А ти?
— Все същото. Все същото. Това е лейди Ема.
Ема кимна, а Тед погледна татуировката и я дари с ленива, обаятелна усмивка, която я накара да съжали, че не е с десет години по-млада.
— Госпожо.
— Той е само на двайсет и две – поясни Тори, сякаш прочела мислите на Ема. – Какво наказание за нас, нещастните по-възрастни жени, нали?
Тед се усмихна и забоде поглед в бирената бутилка.
— Виждал ли си Кени? – попита Тори.
— Беше тук преди минута.
Новината, че Кени се шляеше из града, без да я покани, неприятно я подразни. Май се налагаше да спомене отново името на Франческа, за да му напомни кой дърпа конците.
В този миг, сякаш го бе призовала с магическа пръчка, се появи Кени и пое с ленива крачка през заведението. В едната си ръка държеше бутилка с бира, а в другата се полюшваше стик за голф. Пътьом го подхвърли на бармана, който го скри зад бара.
Очите му се присвиха, когато съзря Ема, сетне погледна към Тед.
— Ти ще даваш следващия урок на игрището. Ранди Еймс не ме оставя на мира, за да му помогна да оправи слайса* си, а изобщо не изпълнява указанията ми. Може би ти ще имаш повече късмет.
[* Неточен удар в голфа, при който траекторията на топката се изкривява в полет от ляво надясно (или обратно при левичар); траекторията има форма на банан и на жаргон се нарича „бананова топка”. – Б. пр.]
— И ти ли си голфър? – поинтересува се Ема, съзнателно пренебрегвайки Кени, който се пльосна на стола до нея.
— Играя по малко – отвърна Тед скромно. Въпреки че изговаряше фразите като истински тексасец, липсваше му типичното провлачване, което й се стори любопитно.
Кени изсумтя предизвикателно.
— Три поредни години Тед е начело на аматьорите в щата. Вторият най-добър голфър, играл някога за Тексаския университет.
— Последното е спорно – вметна Тори и стрелна брат си с лукав поглед. – Тед се изхитри да стане три пъти шампион на Националната студентска спортна асоциация по голф, за разлика от един друг общ познат, чието име не ми се ще да назова, който спечели само две шампионски титли при индивидуалните спортове. Освен това Тед успя да се дипломира, за разлика от въпросния индивид, който не си даде този труд.
— Колежът изисква твърде много усилия – промърмори Кени и се почеса по гърдите. – Що се отнася до мен, въпросът кой е най-добрият е отдавна решен. – Изгледа самодоволно Тед. – Само на един от нас му стигна смелост да стане професионалист.
Тед се усмихна със свенливата си усмивка.
Тори се извърна към Ема.
— Виждаш ли, Тед е гений интелектуалец, който през целия си живот досега се е разкъсвал между голфа и науката. Хората тук го смятат за някакъв вид генетична аномалия. Дори родителите му.