По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Той се дистанцира от всичко, освен от голфа – подхвана Тори. – Особено от жените. Отнася се с всяка своя приятелка като с кралица – купува й скъпи подаръци, изпраща й цветя, но в мига, в който тя започне да се надява, че връзката им е сериозна, той изчезва от сцената.
Ема разбра, че Тори й отправя деликатно предупреждение, но не каза нищо.
— Всички на този свят искат да са приятели с Кени – продължи Тори, – но аз съм единствената, която той допуска до себе си, при това не много близо. Никога не съм познавала мъж, толкова твърдо решен да стои настрани от останалите. Предполагам, че се страхува, че ако се привърже прекалено към някого и започне да изпитва по-дълбоки чувства към него, той ще започне да го манипулира, както правеше майка ни. Кени възмъжа трудно и определено няма да позволи на никого да застраши независимостта му.
— Каква тъжна ирония на съдбата, че някой с толкова страхотен вроден чар е така самотен.
— Кени е най-дружелюбният човек на земята, докато някой не го настъпи по болното място или не се опита прекалено много да се напъха под кожата му. Тогава той използва вродения си чар, за да издигне преграда между себе си и този човек. Или се прави на глупак. А това ме подлудява, тъй като той е най-умният мъж, когото познавам. Брат ми прочита една книга с такава лекота и настървение, както друг ще омете пакетче чипс.
Тори замълча. Ема се замисли дали да не каже на сестрата на Кени, че тя няма никакво намерение да се забърква в любовна афера с брат й, но не искаше да изглежда глупава.
— Този живот наистина е странен – въздъхна Тори. – За разлика от Кени, вторият ми бивш съпруг е имал идеално детство, а се е превърнал в неморален гадняр. Човек никога не може да бъде сигурен с хората.
— Отдавна ли си разведена?
— От една година, но се разделихме преди това. Томи беше женкар. Татко ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не го послушах. – Лицето й помръкна. – Може би, ако му бях родила дете, Томи щеше да се кротне, но не се получи.
— Съмнявам се, че едно бебе би го накарало да стане верен съпруг.
— Зная, че си права. Все пак е неприятно два пъти да си неудачница в брака. – Тя прокара ръка през косата си. – Първият ми съпруг беше студентската ми любов, която много скоро изчезна. Той пиеше и когато се напиеше, побесняваше и чупеше всичко в апартамента. Не продължи и година. – Протегна ръка към радиото. – Татко твърди, че на мен не може да ми се има доверие, когато става дума за мъже, затова иска да се омъжа за Декстър. Но аз не… – Тори погледна в огледалото за обратно виждане, ръката й застина върху бутоните на радиото и тя се намръщи. – Онзи кучи син ме следва, откакто излязохме от ранчото. Кълна се, че беше паркирал наблизо и чакаше да потеглим.
— Наистина ли? – Ема се извъртя да погледне и видя тъмнозелен форд таурус. – Мислиш ли, че ни следи?
— Възможно е.
Устата на Ема пресъхна. Копоят на Бедингтън беше на поста си.
Уайнет, Тексас, беше очарователен стар град, със сенчест площад в центъра и оживена търговска зона с малки, приятни магазинчета, които големите търговски центрове още не бяха погълнали. Тъй като на път за ранчото Кени бе заобиколил Уайнет, сега Ема за пръв път имаше възможност да разгледа града и Тори я разведе с колата из по-интересните места. Обиколката им свърши в уютна кръчмичка, наречена „Роустабаут”, където свиреха кънтри музика. Зеленият таурус ги следваше през целия път.
Когато влязоха в заведението, Ема не спираше да се оглежда през рамо, за да види кой ще влезе след тях.
— Тук вечерно време се събира почти целият град – осведоми я Тори. – Кръчмата е от незапомнени времена.
За разлика от уютните пивници в Лоуър Тилби, залата на „Роустабаут” беше просторна, с дълга дървена скамейка пред бара в дъното. Ема видя две билярдни маси и малък дансинг с джубокс, от който се носеше кънтри музика. Макар че не беше почивен ден, повечето от масите бяха заети, както и сепаретата покрай едната стена.
Ема отново се озърна крадешком през рамо. Този път видя едър здравеняк с риза на цветя тъкмо когато влизаше през вратата. Космите на врата й настръхнаха, когато непознатият се втренчи в нея, а сърцето й ускорено затуптя. Това ли беше шпионинът на Хю? Шофьорът на зеления таурус?
Докато прекоси помещението на път за бара, Тори пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.
— Ей, вие, слушайте!
Въпреки че джубоксът продължи да свири, разговорите стихнаха и всички погледи се насочиха любопитно към нея.
— Това е лейди Ема – оповести Тори. – Гостува за няколко дни на Кени, който е обещал да я разведе наоколо. Тя е от Англия. Освен това, въпреки онази татуировка на ръката, е истинска, жива аристократка. Лейди Ема, кажете няколко думи на тези недодялани простаци, за да загреят, че не сте менте.