Вестители

— Не знам. Нали ви казах — нищичко не знам!

— Как може толкова силен вестител да не знае нищо за себе си? — възмутено попита Зоя.

Аз я изгледах продължително и стиснах зъби.

— Явно, че може — процедих.

— И как тогава разбра за всичко? Получи видение, което ти разказа за кръвожадните и всичко останало?

— Не мисля, че в случая е уместен какъвто и да е сарказъм — отговори ѝ Майкъл вместо мен.

— Не питам теб, Майк — заяде се тя на свой ред.

— Стига сте се разправяли! — извика подразнено Юри.

След миг погледна извинително към Зоя, а тя завъртя глава на другата страна. От гърдите му се надигна тежка въздишка.

— Ксения, трябва да си минала през големи премеждия, за да се озовеш в Москва.

— Откъде реши, че сега съм се озовала в Москва?

— Руснаците надушват чужденците отдалеч — каза Майкъл и усмивка плъзна по лицето му.

— О, моля ти се! — завъртя очи Зоя. — Теб и ескимос ще те разбере, че не си руснак!

Последвалият смях поуспокои малко напрежението, но мисълта, че нещо с мен не беше наред, продължаваше да ме гложди.

— Е, Ксения, ще ни кажеш ли все пак откъде си? — на лицето и цъфна лукава усмивка.

— Идвам от България. Там съм родена, там израснах и съвсем доскоро там живеех.

— И как се случи, че научи руски толкова добре за няколко дни? — попита ме Юри, който очевидно имаше навика да остроумничи.

— Ти сериозно ли? — попита го Зоя и повдигна едната си вежда.

— От малка учих руски. Честно казано така и не разбрах защо родителите ми държаха толкова много на това — отвърнах замислено.

— Може би са искали да те подготвят за този ден, за това тук — предположи Майкъл.

— Не е нужно да идва в Русия, за да бъде вестител — каза му Юри.

— Не — прекъснах ги. — Родителите ми не бяха вестители. Знам го.

— Това вече не е възможно — каза Юри. — Виденията са наследствени. Поне един от тях трябва да е вестител. Да е бил… Чакай, да не би те да са починали? — попита ме с неудобство.

— Да — побързах да кажа. — И между другото точно това каза и Игор.

— Игор? Алешкин? — невярващо запита Майкъл.

— Да, точно така. Тя пристигна с Алешкин — самодоволно каза Зоя и на лицето ѝ отново се появи онази нейна игрива усмивка.

— И какво толкова като съм пристигнала с него? — обърнах се към нея подразнено.

— Ами не, нищо. Като изключим факта, че нито един пазител от дворцовата школа не е ескортирал начинаещ вестител и също това, че изобщо не му влиза в задълженията. Да не говорим пък за Алешкин — най-младият воин, станал дворцов пазител някога. Не, нищо работа — саркастично заяви тя като продължаваше да гледа и да се усмихва лукаво.

Аз от своя страна не знаех какво да отвърна, тъй като имах чувството, че Зоя говори за съвсем различен човек от Игор, когото познавах.

— После ще говорим за това — обади се Юри. — Въпреки, че е наистина странно дворцов пазител да се занимава с млад вестител. Но какво каза за родителите си? — запита ме и отпи една голяма глътка вода от чашата си.

— Нищо. Просто знам, че никой от тях не беше вестител.