Водосрез

При тази реплика Луси подскочи и напъха бележките и картата обратно в портфейла на Джейми. Зад гърба ѝ стояха двама детективи в цивилно облекло. Латиноамериканци със затъкнати в коланите палци и свалени ципове на якетата, така че да се виждат оръжията и значките им.

Единият беше нисък, с наченки на шкембе, подрязана брадичка и многозначителна усмивчица. Другият беше висок. Сериозен, ъгловат и суров. И двамата гледаха Джейми.

— Дявол го взел — обади се този с брадичката, — изглежда, все едно някой от доста време е точил зъби копелето да страда здравата!

— Мога ли да съм полезна с нещо? — попита остро Кристин.

— Отдел „Криминални разследвания“ — по-високият ѝ показа значката си и се присъедини към партньора си в огледа, като се наведе да проучи отблизо лицето на Джейми. — Бая е страдал. Явно си е отхапал езика… — Окъпа Луси с леден поглед. — Това неговите вещи ли са?

Преди дори да му отговори, той измъкна портфейла на Джейми от ръката ѝ.

— Наоколо е пълно с труповете на койотите убийци — многозначително се обади Кристин.

Сериозното ченге се изправи и каза:

— Не търся стари тела от изкопа. Трябват ми готини, преснички. Като това… — той се вгледа в трупа на Джейми. — Той има ли си име?

— Джеймс Сандерсън — каза Кристин.

— Хъм — ченгето сви рамене. — Не е този, който ми трябва. Търсим някой си на име Восович… — доби замислен вид. — Този тук обаче е направо черешката на тортата.

На Луси не ѝ харесваше начинът, по който се държаха ченгетата, нито как стрелкаха погледи между трупа на Джейми, Кристин и нея.

По-ниското ченге с брадичката имаше следи от нещо като татуировка на змия, която се спускаше по опакото на дланта му. Високият беше с белег на лицето и шията си — блед, неравен хребет от плът, все едно някой го е наръгал с бутилка в гърлото и после я е теглил надолу до гърдите му. Ниският ровеше в портфейла на Джейми, а Кристин ги поведе към друго тяло и дръпна чаршафа от него.

— Този ли е вашият човек? — попита тя.

Луси ги последва с любопитство. Ченгето с усмивчицата и брадичката още държеше нещата на Джейми. Ужасно ѝ се искаше да прегледа отново квитанциите и клубната карта — но забрави за всичко това веднага щом видя другия труп. Двата бяха свързани. Двата трупа бяха като огледални отражения един на друг въпреки различията в понесените мъчения.

— Я виж това — възкликна нисичкият. — Восбургер. Чиуауански апокалипсис, версия 3,0. Ха сега ми кажи, че не сме насред ада!

По-високият изсумтя:

— Определено го е настъпил Съдният ден… — той врътна глава към трупа на Джейми. — И си има близначе.

— Сигурно е просто съвпадение — пошегува се този с брадичката.

— Чувал съм, че имало и такова чудо.

И двамата се усмихнаха, вече втренчили погледи в Луси.

— Познаваш ли този? — попита ченгето с белега. Сочеше към новия труп — онзи, когото бяха нарекли Восович.

Съсипаното тяло на мъртвеца дотолкова напомняше това на Джейми, че връзката не би могла да бъде пропусната и от най-тъпото ченге.

Луси поклати глава: