Водосрез

— Аха — фотографът кимна, все още съсредоточен върху снимките.

— Щеше ми се да я снабдя с малко допълнителни сведения, но… — Анхела махна към хаоса около тях. — Забравих да ѝ запиша името и телефона с всичката тази дандания наоколо.

— Просто я пусни в Гугъл. Луси Монро — фотографът изреди телефонния номер по памет, без да спира да щрака с апарата. — Може ли да го вдигнеш още малко?

Откъм коридора се надигна нова глъчка. И двамата се обърнаха в очакване на приливна вълна изкопани трупове, но се оказаха семействата им — една камара народ, и то не само тексасци. Местни, както изглеждаше. Цяла дъга различни цветове на кожата. Черни и бели, кафяви и жълтури. Всички — сплотени от загубата си, всички — напиращи покрай ченгетата, които губеха контрол върху положението, в тълпата дърдореха на испански, английски и с даласки акцент и в мига на скръбта езиците им ужасно си приличаха.

— О, човече, това ще е направо черешката на тортата! — възкликна фотографът. Развихри се, както подобава. Анхела се отдръпна до стената, без да изтърва от поглед калитата, които обикаляха добросъвестно.

Луси Монро. Даже няколко „Пулицър“.

Калитата спряха при трупа на Джеймс Сандерсън и се обърнаха към китайката, която ръководеше моргата. Двама спретнати мъжаги, които правеха абсолютно същото нещо, което бяха свършили Анхела и Хулио преди малко.

„Работата става интересна.“

Съдебната лекарка жестикулираше и спореше с калитата. Те ѝ показаха значки и ето че тя се обърна, цялото ѝ поведение се промени, докато оглеждаше хаоса…

Вдигна ръка и им показа Анхела.

„Много благодаря, госпожо!“

Той се ухили, килна към калитата въображаема каубойска шапка и оформи с устни в тяхна посока:

— Твърде бавни!

Разбира се, те се хванаха за пищаците, но дотогава Анхела се беше гмурнал сред тълпата от страдащи семейства.

Докато отстъпваше, привично катурна количка с трупове на два реда и те се изтъркаляха зад гърба му.

Калитата се пльоснаха право в хаоса, а семействата направо откачиха, като видяха милите си роднини захвърлени на земята. Юрнаха се след „ченгетата“ с кръвожадни отмъстителни викове.

Анхела сграбчи най-близкото истинско ченге и му показа значката си:

— Разкарай тези идиоти оттук! Това е местопрестъпление, дявол го взел!

Продължи да се движи и да се плъзга през тълпата, преди калитата да успеят да се измъкнат от побеснелите семейства и охраната.

Добри бяха. Един от тях успя да мине покрай ченгетата.

Анхела продължи да цепи тълпата, като се бореше с прииждащия поток трупове, семейства и парамедици. На минаване дръпна чаршафа от един труп, разголи поредния мъртъв тексасец, след това сви наляво в странична зала.

Калито зави зад ъгъла, плътно по петите на Анхела. Той метна чаршафа от количката върху главата на преследвача си. Онзи писна, но водосрезът го дръпна и заби лакът в носа му. Щом калито вдигна пистолета си, той го сграбчи за ръката и го фрасна в стената. Изби оръжието от хватката му. Обърна жертвата си, хвана я в клинч и тръгна да я влачи по коридора.