Водосрез

Никой не обръщаше внимание на Тимо. Той идваше така познат, че практически беше станал част от семейството. Щракаше безкрай. Беше като живак. Но тази нощ направените от него снимки щяха да се въртят из целия интернет и беше ред на Анна да се обади и отново да умолява Луси да се прибере на север. Да я умолява да премисли нуждата да си играе на воайор в усилващото се все повече течение на този водовъртеж.

Притеснявам се — беше казала Анна. — Това е всичко. Просто се притеснявам.

Е, това щеше да я накара да се притеснява още повече. Не беше нещо, което Луси можеше да отпише просто като склонност на медиите към сензации. Беше твърде голямо. Труповете бяха прекалено много. Толкова ужасно беше, че дори Анна, на сигурно и спокойно място в пищния зелен Ванкувър, не можеше да не го усети.

Истински апокалипсис. Светът, след като всички правила са спрели да съществуват.

И не беше ли това причината Джейми да реши, че трябва да рискува всичко? Да се докопа до дела си от хубавини, преди светът да отиде по дяволите? Живееше в кошмар и искаше да избяга от него. Всички го искаха.

Тимо се намърда до Луси и отби влакчето на мисълта ѝ.

— Сериозно, какво търсиш? — попита той. — Може да успея да ти помогна.

— Просто чаках Кристин.

Тимо изсумтя.

— Върни се догодина! — вдигна фотоапарата си. — Виж само това… — той ѝ показа снимка с гниещи трупове. — Цели семейства са прибрали. Така, де, тези хора са платили цяло състояние да идат в Калифорния и са свършили по този начин. Все трябва да успееш да го използваш, нали? Човешката нишка? Някаква разплакваща статия? — той превъртя още снимки. — Имам и кадри отблизо. Виж само — още си личи къде е била сватбената халка.

Вкараха поредния труп.

— Хей, момчета, чакайте за секунда!

Тимо накара парамедиците да спрат за момент, докато дръпне ципа на торбата с жертвата и щракне със светкавицата. Поредната снимка с изгнил труп. Дълга коса, но Луси не беше сигурна мъж или жена е.

— Супер. Благодаря! — той дръпна обратно ципа и сръчка партньорката си, понеже тя се обръщаше встрани.

— Ще ми се обадиш, нали?

— Естествено, Тимо. Ти си първи в списъка, ако ще правя статия!

— Не чакай много дълго! Хората не обичат катастрофата им да е на повече от седмица! Трябва да изцедим това до капка, докато прегледите на страниците са се покачили!

Тя го тупна по рамото и успя да привлече вниманието на Кристин, която се връщаше от битката си с парамедиците.