Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
— Значи си компрометиран.
— Със сигурност са разпитвали Вос. Шибанякът изглеждаше като някой от онези зонъри, дето вашите „Пустинни псета“ подреждат по реката като предупреждение. Шибан хамбургер. Разприказвал се е и ако са му задавали правилните въпроси, не само аз съм на мушката. Помагаше ми да набирам хора, разбираш ли?
— За колко души говорим?
— Колко са уязвими ли? Поне двайсет. Плюс всеки, който той може да е ползвал, но да не съм плащал аз за него. Жал ми става за онзи, който наследи тоя лайновалеж. Копелето ще се къпе в отходната яма с години.
— И сега какво, просто се махаш?
Хулио изгледа Анхела изпод вежди:
— Ченгетата идентифицираха човека ми по пломбите. Иначе изобщо нямаше и да науча за смъртта му. Името му излезе на душачките, които сме инсталирали на сървърите на полицията във Финикс. Няколкото зъба са горе-долу всичко, останало от Вос… — той отпи отново от кутийката с бира. — Това място изкарва наяве най-лошото от хората.
— Някакъв шанс твоят тип Восович да е бил забъркан в още нещо? — поинтересува се Анхела. — Наркотици? Картелните щати настъпват. Може да няма общо с твоята работа.
— Знам само, че не залагам на простотии, които не знам — Хулио многозначително махна към госта си с бирата. — И това, приятелю, е причината още да съм жив в тая игра.
— Някой друг да е идвал насам? Нещо да се е размърдало? Някакви признаци кой го е освиткал?
— Нъц, човече — Хулио отпи отново. — Тихо е като шибана миша дупка. Не се чува нищо. Моят човек беше на първа страница на кървавите вестничоци, работата имаше вид на каца с лайна, а всичко тъне в шибана тишина. Направо ми изкарва ангелите… — домакинът прекъсна, втренчил поглед в телевизора. — Виждаш ли тия лайна?
Той отиде и включи звука.
Телевизорът продължаваше да показва кадри за двойката трафиканти, арестувани в къщата си в предградията — странен замък, обграден от огради с бодлива тел, със собствени генератори и цистерни. Интериорно видео на луксозния живот, който си живееше семейната двойка, която примамвала отчаяни тексасци и зонъри да избягат на север.
— Това са шибилион трупове — заяви Хулио — дори за тази адска дупка. Яко са дръпнали късата клечка в lotería68. Мислех си, че аз залагам на едро, когато слагам триста юана срещу сто и петдесет трупа на седмица. Сега ми се ще да бях дигнал още.
— Виждал ли си го вече? — притисна го Анхела.
— Кого, Вос?
— Така, де, Восович — кимна Веласкес изнервен. — Твоят човек хамбургер.
— Имаш предвид да го видя като да го навестя? В плът и кръв?
— Аха.
Хулио отклони очи от телевизора:
— Видях го в полицейския сървър. По-отблизо не ща и да ми пада.
— Страх ли те е?
— Мамка му, да, страх ме е. Защо според теб съм се изнесъл от чудното си апартаментче в „Тайян“ посред нощ? Ако някой е изцедил до такава степен Вос, един господ знае мен как ще ме изцедят… — той млъкна, защото видя изражението на лицето на Анхела. — Оф, мамка му… — и взе да клати глава. — Сериозно ли искаш да го видиш?
— Трябва да сме внимателни.
Хулио направи гримаса.
— Умните хора си прекарват времето по-далеч от моргата, просто те предупреждавам.
— Гадно ли е там, долу, а?
— Много лоша работа е — изсумтя Хулио. — Така, де, Финикс е варварска дупка, но такова нещо не съм виждал.
— Измъкна се от Хуарес.
Хулио гаврътна остатъка от бирата си и смачка кутийката.
— Точно това ми вади ангелите, брато. Вече съм се спасявал от един апокалипсис. Не ми трябва втори.
Глава 10
Луси си проправи път през шарената тълпа около моргата. Крещящи парамедици и полицаи, агенти на ФБР и щатски рейнджъри. Истеричните семейства на жертвите, персонал от моргата и съдебни лекари.
Изглежда, общината във Финикс беше извикала всичките си служители извънредно, за да може да обработи труповете, с които бяха пълни коридорите. Тела имаше натрупани на колички и изсипани направо пред моргата. Където и да надникнеше Луси, все на трупове се натъкваше. По коридорите бляскаха светкавици — журнотата се трудеха за кървавите таблоиди и ловяха на лента хаоса.
Изля се нов товар с трупове, докараха ги на носилки и избутаха Луси встрани. Тя протегна ръка към стената над изсъхнал труп, едва покрит с чаршаф. Смрадта на гниещо месо кипеше и се смесваше с потта и вонята на парамедиците. Журната се пребори с надигащото се гадене.
— Луси!
Викът отекна над общата глъчка.
Тимо — кльощав и ухилен — ѝ махна, както си проправяше път през тълпите, стиснал фотоапарата си. Познато лице. Приятелска физиономия.
Тимо беше един от местните, които я взеха под крилото си след пристигането ѝ във Финикс. Рей Торес ги запозна, когато Луси попита как си въртят бизнеса кървавите таблоиди, и двамата с Тимо сключиха предпазливо трудово сътрудничество, което с времето прерасна в нещо повече.
68
Lotería (исп) — лотария; също и залаганията на черно за вероятността от различни събития, които са много популярни в латиноамериканските държави (и не само). — Б.пр.