Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Влез — казах аз.
Винта влезе и ни огледа. Като че ли за миг на лицето й се изписа искрена загриженост. После тя се приближи и сложи ръце на раменете на Люк. Постоя така около половин минута. После заяви:
— Нищо ти няма.
— Засега да — отвърна й Люк, — само дето не знам дали да го приема като благословия или като проклятие. — Здравата му ръка се плъзна около талията й, той я притегли рязко към себе си и я целуна. — Здрасти, Гейл. От доста време не сме се виждали.
Винта се отдръпна малко по-бавно, отколкото би могло да се очаква.
— Явно се възстановяваш бързо — отбеляза Винта. — Усещам, че Мърл се е потрудил по въпроса.
Тя се усмихна леко и след това добави:
— Доста време мина наистина. Още ли обичаш пържените яйца по-рохки?
— Да — каза Люк. — Но нека днес да не са половин дузина. И две ще стигнат. Нещо не съм във форма.
— Добре — каза тя. — Хайде, Мърл. Разчитам на помощта ти.
Люк ми направи комична гримаса. Беше му повече от ясно, че тя иска да поговори с мен насаме. Не бях съвсем сигурен дали ми се иска да го оставя сам, въпреки че Картите му бяха все така в джоба ми. Давах си сметка, че не знам почти нищо за истинските му възможности. Затова реших да остана.
— Все някой трябва да наглежда инвалида — казах.
— Ще се оправи — каза Винта. — Нужна ми помощта ти, в случай, че не успея да вдъхна респект на прислугата.
От друга страна, не бе изключено да науча още нещо интересно от нея…
Открих ризата си и я навлякох набързо, после прокарах ръка през косата си.
— Добре — отговорих й аз. — Веднага се връщам, Люк.
— Хей — обади се той. — Виж дали няма да се намери някой бастун за мен. Или просто ми отрежи някоя по-солидна тояга.
— Не е ли малко рано за това? — попита Винта.
— Човек никога не знае — отвърна й Люк.
Запасах колана с меча и тръгнах след нея. Веднага щом се отдалечихме достатъчно от стаята, Винта отбеляза:
— Той е рискувал, като е избрал да дойде при теб.
— Да, така е.
— В такъв случай, вероятно здраво е загазил.
— Сигурно.
— Сигурно ли? По дяволите, той вече сигурно ти го е казал!
— Може би.
— Да или не?
— Винта, ти очевидно ми каза всичко, което си искала да ми кажеш. Добре, сега сме квит. Вече не ти дължа никакви обяснения. Ако реша да се доверя на Люк, ще го сторя. Между другото, още не съм решил нищо по въпроса.
— Значи той наистина е започнал да те омайва. Може би ще успея да ти помогна да решиш, ако ми кажеш какво точно ти е предложил.
— Не, благодаря. Ти си същата напаст, каквато е и той.
— Правя го за твое добро. Не отхвърляй така лесно един съюзник.
— Нищо подобно — казах аз. — Но като се позамисля, аз знам за Люк доста повече, отколкото за теб. Смятам, че съм наясно с това, за какво мога да му се доверя и за какво — не.
— На твое място не бих заложила живота си на тази карта.
Усмихнах се.
— Какво да се прави, падам си консервативен в някои отношения.
Влязохме долу и Винта се заприказва с някаква жена, която не бях виждал досега — очевидно командващата кухненския парад. Винта й поръча какво да ни приготви за закуска и след това двамата излязохме на терасата. Там тя ми посочи група дръвчета.
— Ето къде би могъл да намериш тояга за Люк.
— Добре — казах аз и тръгнах натам. — Значи наистина си била Гейл Лампрън?
— Да.
— Не мога да схвана как успяваш да преминеш от едно тяло в друго.
— Аз пък нямам намерение да ти го обясня.
— А ще ми кажеш ли защо?
— Не.
— Не можеш или не искаш?
— Не мога — каза тя.
— А ако вече знам една част, би ли добавила останалото?
— Може би. Опитай.
— Когато беше Дан Мартинес, ти стреля по нас. По кого от двама ни?
— По Люк.
— Защо?
— Бях убедена, че Люк не е този, когото търся. Което значеше, че той представлява опасност за теб.
— Значи само за да ме защитиш от него?