Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Люк се усмихна леко и отпи още една глътка.
— Става въпрос отчасти за лични проблеми — каза той, — затова не искам да те намесвам.
— Струва ми се, че твоите опити да ми видиш сметката също са нещо доста лично — отбелязах аз. — Вече съм затънал до гуша в тази история.
— Добре де, добре — каза Люк, после се облегна назад и вдигна дясната си ръка. — Колко пъти трябва да ти повторя, че вече отдавна съм се отказал от това?
— Но опитите продължиха.
— Те не бяха мое дело.
Добре, казах си аз, да опитаме.
— Зад тях стоеше Джасра, нали?
— Какво знаеш за нея?
— Знам, че е твоя майка и че вероятно също си е поставила за цел да срине Амбър със земята.
Люк кимна.
— Значи си научил… Добре. Това улеснява нещата. — Той замълча, за да си поеме въздух. — Тя ме накара да започна, за да се упражнявам. След като те опознах, се отказах. Тя направо побесня.
— И се захвана с това лично?
Той кимна отново.
— После е поискала да убиеш Кейн — казах аз.
— Което и направих.
— А останалите? Обзалагам се, че те насъсква и срещу тях. Но ти не си съвсем сигурен, че го заслужават.
Мълчание.
— Не съм ли прав?
Люк отвърна поглед от мен и аз чух как зъбите му хлопнаха.
— Ти не влизаш в сметката — каза той накрая. — Няма да предприема нищо срещу теб. И на нея няма да позволя да го направи.
— Ами Блийс, Рандъм и Файона, Флора, Жерар и…
Люк се изсмя, но това го принуди да трепне и да се хване бързо за гърдите.
— Точно в момента — каза той — ние с майка ми сме последната им грижа.
— Какво искаш да кажеш?
— Помисли — каза Люк. — Аз можех да се пренеса в стария си апартамент, да изкарам акъла на новите наематели и да повикам линейка. Сега щях да си лежа спокойно в интензивното отделение на някоя болница.
— А защо не го направи?
— Бил съм и по-зле, но съм се оправял. Тук съм, защото се нуждая от помощта ти.
— Така ли? И за какво?
Той ме погледна и после отново отвърна очи от мен.
— Тя е загазила много сериозно и трябва да й помогнем.
— За кого говориш? — попитах аз, макар че вече знаех какъв ще е отговорът.
— За майка си — отвърна ми Люк.
Понечих да се изсмея, но неговото изражение ми попречи да го сторя. Наистина се искаше сериозен кураж, за да ме помоли някой да спася жената, която се бе опитала да ме убие — при това неведнъж или два пъти — и чиято главна цел в живота бе да затрие до крак роднините ми в Амбър. Кураж или…
— Няма кого другиго да помоля за помощ — каза Люк.
— Люк, ако ме убедиш да се включа, аз лично ще ти уредя наградата „Търговец на годината“. И все пак съм готов да те изслушам.
— Пак ми пресъхна гърлото — каза той.
Отидох до банята и му налях още една чаша с вода. Докато се връщах, ми се стори, че чувам в коридора нечии леки стъпки. Продължих да се вслушвам, докато помагах на Люк да отпие няколко глътки.
Той кимна, след като утоли жаждата си. Вече бях сигурен, че в коридора има някой. Вдигнах пръст към устните си и посочих с поглед вратата. Оставих чашата и отидох до другия край на стаята, за да взема меча си.
Но още преди да стигна до вратата, някой тихо почука.
— Да?
— Аз съм. — Гласът беше на Винта Бейл. — Знам, че Люк е вътре и искам да го видя.
— За да можеш да го довършиш, така ли?
— Вече ти казах, че нямам такова намерение.
— Ти не си човешко същество — казах аз.
— Никога не съм го твърдяла.
— Което означава, че не си и Винта Бейл.
Последва дълга пауза.
— Да предположим, че не съм.
— Кажи ми коя си тогава.
— Не мога.
— Тогава да приемем компромисен вариант — казах аз, решен да изпробвам едно от предположенията. — Кажи ми коя беше.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Напротив. Избери само един от верните отговори, който и да е. Нямам предпочитания.