Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Отново мълчание.
— Аз те измъкнах от огъня — каза тя, — но не успях да овладея коня. Умрях в езерото. Ти ме зави с наметалото си…
Не бях очаквал точно този отговор, но и той вършеше работа.
Отместих резето с върха на меча си. Тя бутна вратата, влезе в стаята и погледна към оголеното острие.
— Колко драматично.
— Добре ме стресна с всички приказки за опасностите, които са ме обкръжили.
— Но очевидно недостатъчно. — Тя пристъпи напред усмихната.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Не чух да го питаш за сините кристали и за това, което той би могъл да изпрати след теб, тъй като си белязан от тях.
— Подслушвала си.
— Винаги съм го правила — съгласи се тя.
Обърнах се към Люк и я представих.
— Люк, това е Винта Бейл… в известен смисъл.
Той протегна дясната си ръка, без да сваля очи от лицето й.
— Ще ми се да знам само едно… — започна той.
— Бас държа, че е така — отвърна му тя. — Дали ще те убия или не. Продължавай да се чудиш. Още не съм решила. Спомняш ли си как ти свърши бензинът край Сан Луис Обиспо и после откри, че портфейлът ти липсва? Наложи ти се да вземеш пари назаем от приятелката си, за да се прибереш. Тя трябваше да ти припомни на два пъти, преди да й ги върнеш.
— Как си успяла да научиш за това? — прошепна Люк.
— Друг път се сби с трима рокери — продължи тя. — За малко да изгубиш лявото си око, когато единият от тях нави веригата си около главата ти. Раната е зараснала добре. Не виждам белег…
— И въпреки това ги натупах — отбеляза той.
— Да. Не са много хората, които могат да вдигнат „Харлей“ и да го запратят като теб.
— Как си научила всичко това? Трябва да ми кажеш.
— Може да ти кажа някой ден — каза тя. — Просто споменах тези случки, за да не си помислиш, че би могъл да ме излъжеш. Сега ще ти задам няколко въпроса. Животът ти зависи от това дали ще ми отговориш искрено. Ясно ли се…
— Винта — прекъснах я аз, — нали каза, че не искаш да го убиваш?
— Казах само, че това не е първото нещо, което бих направила — каза тя. — Но както е тръгнало, може и да размисля.
Люк зяпна.
— Ще ти кажа за кристалите — промърмори той. — Досега не съм пращал никого по следите на Люк.
— Възможно ли е Джасра да го е направила?
— Възможно е. Просто не знам дали е така.
— А мъжете, които нападнаха Мърл предишната нощ в Амбър?
— За пръв път чувам — каза той и затвори очи.
— Погледни това — заповяда му тя и извади синьото копче от джоба си.
Люк хвърли един кос поглед към копчето.
— Познато ли ти е?
— Не — каза той и отново затвори очи.
— И сега не се опитваш да навредиш на Мърл?
— Точно така — отговори Люк със затихващ глас.
Тя понечи да каже нещо, но аз я изпреварих:
— Остави го да се наспи. Никъде няма да избяга.
Тя ми хвърли един почти гневен поглед, но после кимна.
— Прав си.
— И какво смяташ да направиш сега? Да го убиеш, докато спи ли?
— Не — отвърна ми тя. — Той говореше истината.
— И това променя нещата?
— Да — каза тя, — засега.
Глава 7
През следващите няколко часа успях да дремна съвсем прилично, макар че кучетата навън първо се сдърпаха, а после виха почти цяла нощ. Не бях в настроение да играя на въпроси и отговори с Винта и исках тя засега да остави Люк на спокойствие. Убедих я да се върне в стаята си, за да можем двамата с него да си починем. Настаних се удобно в едно кресло и опънах краката си на друго. Надявах се, че ще мога да продължа разговора си с Люк насаме. Спомням си, че се ухилих малко преди да заспя, защото си помислих, че не знам в кого от двамата да се съмнявам повече.
На сутринта ме събудиха първите слънчеви лъчи и разправиите на птиците. Протегнах се няколко пъти и се отправих към банята. Тъкмо когато бях преполовил сутрешния си тоалет, чух как Люк се закашля и прошепна името ми.
— Минута само — казах аз. — Ако не агонизираш, разбира се.