Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— М-м… ами аз си имах известни неприятности с Дяволския Чекрък. Мислех си, че почти съм успял да го убедя да се присъедини към нас. Тя обаче явно е решила, че нещата се протакат твърде дълго…
— Чакай малко. Ти си говорил с Чък? Как успя да се свържеш с него? Картите, които си нарисувал, не стават за нищо.
— Знам. Проникнах на онова място по друг начин.
— И как успя да го направиш?
— С помощта на водолазен костюм и две кислородни бутилки.
— Господи, това се казва интересен подход.
— Неслучайно бях най-добрият търговец на „Гранд Дизайн.“ Почти бях успял. Но в това време майка ми разбрала някак къде съм те скрил и преценила, че може да ускори събитията, като завладее съзнанието ти и те представи след това като наш съюзник. Както сам знаеш, планът й се провали и се наложи аз да я измъквам. После се разделихме отново. Мислех си, че е тръгнала за Кашфа, но тя се е отправила към Владението. Мисля, че целта й е била да подготви нещо солидно срещу Дяволския Чекрък. Сигурно така неволно е освободила Шару Гарул. Каквато и да е причината, нейният зов за помощ е факт, тъй че…
— Ъ-ъ, този стар магьосник — казах аз — от колко време беше затворен там?
Люк понечи да вдигне рамене, но вместо това каза:
— Не знам, по дяволите. Пък и на кого му пука? Той се бе превърнал в закачалка още когато бях хлапе.
— Закачалка ли?
— Да. Не знам кой точно го е победил в магьосническия дуел — тя или татко. Спипали го насред заклинанието му, с протегнати напред ръце и прочие. После го преместили близо до централния вход. Гостите си закачаха на него шапките и връхните дрехи. Слугите редовно му избърсваха праха. Аз дори издълбах името си в крака му, сякаш беше дърво. Винаги съм мислил за него като за част от мебелировката. По-късно разбрах, че едно време е минавал за доста добър в занаята.
— А да знаеш дали някога е носил синя маска?
— Тук не мога да ти помогна. Не знам нищо за магическия му стил. Хайде, да не проявяваме излишен глад за знания, защото тя може да цъфне всеки момент. Дали пък да не духнем веднага? Мога да ти разкажа останалата част по-късно.
— Боя се — казах аз, — че, както ти сам спомена снощи, сега си мой пленник. Трябва здраво да съм превъртял, за да те пусна да си вървиш, преди да съм научил несравнимо повече от това, което знам дотук. Ти си заплаха за Амбър. Бомбата, която хвърли по нас на погребението, си беше съвсем като истинска.
Люк се усмихна, макар и за кратко.
— Защо трябваше да се родиш син на Коруин? — каза той. — Честната ми дума няма ли да свърши работа?
— Не знам. Ще си имам сериозни неприятности, ако разберат, че си ми бил в ръцете и въпреки това не съм те завел в двореца. А ти какво точно имаш предвид? Можеш ли да се закълнеш, че ще се откажеш от своя кръстоносен поход срещу Амбър?
Люк захапа горната си устна.
— Не мога да го направя, Мърл.
— Има неща, които не искаш да ми кажеш, нали?
Той кимна. После най-неочаквано се ухили.
— И все пак ще ти направя предложение, на което няма да устоиш.
— Люк, не се опитвай да ми пробуташ от търговските си тарикатлъци.
— Добре де, ти само ме изслушай и ще видиш, че няма как да ми откажеш.
— Люк, няма да захапя.
— Дай ми само една минутка. Шейсет секунди. Веднага щом свърша, ще можеш спокойно да ми откажеш.
— Добре — казах аз. — Слушам те.
— Разполагам с жизненоважна за сигурността на Амбър информация. Помогнеш ли ми — твоя е.
— И как така? Това ще е все едно сам да си вържеш ръцете.
— Така е, но в момента не мога да ти предложа нищо друго. Помогни ми да се добера до някое място, където времето тече толкова бързо, че раните ми да заздравеят, преди да е изтекъл и един ден във Владението.
— Или в Амбър…
— Точно така. Освен това… опа-а!
Той се изпъна в леглото, сграбчи гърдите си със здравата ръка и започна да стене.
— Люк!
Той вдигна глава, премигна срещу мен и след това отново изпъшка.
Няколко секунди по-късно на вратата се почука.