Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Понечих да се избърша и добавих:
— Жаден ли си?
— Да. Донеси ми чаша вода.
Метнах кърпата през рамо и му занесох чашата.
— Тя тук ли е още? — попита ме Люк.
— Не, не е.
— Дай ми чашата и иди да провериш в коридора, моля те. Ще се оправя и сам.
Кимнах и му я подадох. Постарах се да отворя вратата възможно най-безшумно. Излязох в коридора и отидох чак до ъгъла. Не забелязах никого.
— Чисто е — прошепнах, докато влизах обратно в стаята.
Люк го нямаше там. Миг по-късно го чух да се разхожда в банята.
— Дявол да го вземе! Можех да ти помогна! — казах аз.
— Все още мога да се изпикая и без чужда помощ — отвърна ми той, докато влизаше залитайки в стаята, опрял здравата си ръка на стената. — Трябва да видя какви са шансовете ми да се спазаря — добави той и се отпусна на ръба на леглото. После опря ръка върху ребрата си и изпъшка. — Боли, мътните да го вземат!
— Чакай, ще ти помогна да легнеш.
— Добре. Виж, не й казвай, че мога да направя дори това.
— Дадено — казах аз. — Сега се успокой. И си почини.
Люк поклати глава.
— Искам да ти кажа колкото мога повече, преди тя да е влетяла отново. А тя ще го направи, не се съмнявай.
— Защо си толкова сигурен?
— Тя не е човешко същество и усеща всяка наша стъпка по-добре от всеки син кристал. Не разбирам твоята магическа система, но аз си имам своя и знам добре какво ми казва тя. След като я попита коя е всъщност, аз също се замислих върху това. Някакви идеи по въпроса?
— Нищо определено засега.
— Тя може да прескача от едно тяло в друго и да пътува през Сенките.
— Имената Мег Девлин и Джордж Хансен говорят ли ти нещо?
— Не, а трябва ли?
— Не мисля. Но тя се беше вселила и в двамата, убеден съм в това.
Не споменах за Дан Мартинес, не защото той бе стрелял по Люк. Просто не исках той да знае, че съм научил за неговите горили в Ню Мексико, а името на Мартинес най-вероятно щеше да отведе разговора в тази посока.
— Тя е била и Гейл Лампрън — каза Люк.
— Старото ти гадже от колежа?
— Да. Веднага си помислих, че нещо в нея ми е познато. Но едва по-късно ми светна. Гейл имаше абсолютно същите маниери — това отмятане на главата встрани и начина, по който жестикулира и подчертава думите си с поглед. След това тя спомена за две събития, на които освен мен е присъствала само Гейл.
— Значи е искала да се сетиш.
— И аз така мисля — съгласи се Люк.
— Чудя се защо тогава просто не каже коя е и какво иска?
— Не мисля, че би могла да го стори. Над нея тегне нещо, може би магия — трудно ми е да преценя. Но тя определено не е човек.
Той погледна плахо към вратата и добави:
— Провери пак, а?
— Все още е чисто — казах аз. — Сега ми кажи…
— Някой друг път. Трябва да се измъкна оттук.
— Разбирам, че искаш да избягаш от нея… — започнах аз.
Люк поклати глава.
— Не е там работата. Трябва да нападна пак Владението на Четирите Свята, при това възможно най-скоро.
— Така като те гледам…
— Правилно. Точно това имах предвид. Трябва да се измъкна оттук, за да мога да се възстановя по-бързо. Мисля, че стария Шару Гарул се е измъкнал. Трябва да разбера какво става.
— А какво става всъщност?
— Долових зов за помощ от майка си. Тя се е върнала във Владението, след като я измъкнах от ръцете ти.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо се е върнала във Владението?
— Това място е нещо като енергиен център. Срещата на четирите свята е източник на невероятно количество свободна енергия, която един адепт може да…
— Срещата на четирите свята ли? Да не искаш да кажеш, че това е нещо като кръстопът на Сенките?
Люк се вгледа в мен за миг и след това каза:
— Да. Но ако задълбаваме чак толкова в детайлите, няма да успея да ти кажа най-важното.
— Иначе сигурно няма да успея да разбера доста неща. Значи тя е отишла до Владението, за да се възползва от неговата мощ, но вместо това си я навлякла неприятности. Потърсила е помощта ти. За какво й е трябвала все пак тази сила?