Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Другите степени на секретност в Съединените щати са ПОВЕРИТЕЛНО и СТРОГО СЕКРЕТНО.
Секретност
Материали, който трябва да бъде защитени от разгласяване в интерес на националната сигурност, подлежат на засекретяване от различните правителствени структури и организации.
В САЩ има 3 степени на военно засекретяване. В зависимост от степента на секретност те са ПОВЕРИТЕЛНО, СЕКРЕТНО и СТРОГО СЕКРЕТНО. Освен тях се използват още няколко условни обозначения за ограничаване достъпа до информация с различна степен на важност. Например т.нар. важни сведения — за да се запознае с тях, човек трябва да има разрешение за специален ДОСТЪП до тези разузнавателни сведения. Министерството на енергетиката на САЩ (преди това Комисия за атомна енергия) използва различни класификации: СВЕДЕНИЯ ЗА ОГРАНИЧЕНО ПОЛЗВАНЕ, СТЕПЕН НА СЕКРЕТНОСТ L и СТЕПЕН НА СЕКРЕТНОСТ Q.
Съществуват и други „ограничения“, като например САМО ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ. Това условно обозначение не влиза в секретните класификации, но държавните чиновници редовно го използват, за да не дадат гласност на една или друга информация.
Задълбочено проучване от 1985 г., извършено от Министерството на отбраната под ръководството на пенсионирания армейски генерал Ричард Стилуел, посочва: „… очевидно, че количеството секретни документи е огромно. Очевидно Министерството [на отбраната] трябва да защити по-голямата част от работата със секретните документи и контрола им. Независимо от това твърде много информация се засекретява, и то много повече от необходимото.“
Има много примери за прекомерно засекретяване. През 1986 г. Министерството на отбраната отказва да публикува снимки на съветския боен кораб на въздушна възглавница от клас Поморник, защото се „пазят“ за доклад на министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър, предвиден за публикуване през 1987 г. (Съюзници от СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ предоставят снимките на американски журналисти.) Пентагонът изтегля спътникови снимки на нов съветски изтребител, след като генерал-лейтенант Лоурънс Сканце от военновъздушните сили ги публикува като приложение на свидетелските си показания пред Конгреса в подкрепа на твърдението, че руснаците търсят достъп до новите постижения в самолетостроенето.
Сенаторът Сам Нън разказва, че е присъствал на секретен брифинг, на който всички чертежи и надписи, използвани от говорителите, са били засекретени, включително надписът „Не трябва да се провалим“. Когато Нън запитва защо тези 5 думички са засекретени, никой не го удостоява с отговор. Затова той сам си отговаря: „След като засекретяваш толкова много неща, имаш склонност да засекретяваш всичко… Като се опитваш да защитиш всичко, не защитаваш нищо.“
„Само за служебно използване“ и „Ограничено разпространение“ също се практикуват, за да се задържа информация от обществеността. След като организационният служител от Конгреса Уилям Линд написва поразяваща критика за несекретния наръчник на армията Операции с FM 100–5, военните поставят следната несекретна „класификация“ на документа:
ОГРАНИЧЕНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. Тази публикация съдържа техническа и оперативна информация, която може да се ползва само от правителството. Разпространението е ограничено. Молби за ползване на публикацията извън американското правителство в съответствие със Закона за свобода на информацията или Програмата за военни продажби в чужбина да се подават до командващия (Командване и обучение, Форт Монро, Вирджиния, 23651–5000).
Армията и до ден-днешен запознава с документите само членовете на Конгреса, щатните сътрудници от апарата на американския парламент и тези, които по мнението на военачалниците реално могат да помогнат на армията в реализацията на нейните идеи. За други този документ е недостъпен.
Военноморският флот постъпва по същия начин с Менсли шипс прогрес рипорт. Това периодично издание дава информация за корабостроителниците за военноморския флот — начало на строеж, приводняване и използване. След ожесточената критика на Конгреса през 70-те години за закъснения в изпълнението на поръчки военноморското командване „ограничава“ разпространението на документа, като го маркира с гриф „Само за служебно ползване“. Информацията в този документ може спокойно да бъде получена само с едно телефонно обаждане в информационното бюро на Пентагона, намиращо се на 1,6 км от офисите на Командването на военноморските системи. И когато журналисти попитали защо е нужно да се въвежда гриф „Само за служебно ползване“, от ВМС веднага променят формулировката в: