Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Тези доклади водят до разследвания и до нови доклади и практически всички „семейни скъпоценности“ излизат наяве: през юни 1975 г. е издаден „Доклад до президента от Комисията за дейността на ЦРУ в САЩ“ (известен още като „Доклад на Комисията Рокфелер“ и подготвен от вицепрезидента Нелсън Рокфелер), а през 1976 г. — „Окончателен доклад на Парламентарната комисия за проучване на правителствените операции, свързани с разузнавателната дейност“ (известна още като КОМИСИЯТА „ЧЪРЧ“).
Семейство Боуд
Семейство Боуд е прехвърлено от Хановер в Англия през 1732 г., за да работят в ТАЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ към пощата. Те отварят и четат писмата за страната и за чужбина. Според споразумението децата им са под правителствен патронаж.
Боуд остава ръководител на Тайното управление в продължение на 52 години — до 1784 г. (Умира 2 години по-късно — на 91 години.) След оттеглянето му длъжността е заета от Тод. Персоналът се състои от тримата синове на Боуд и племенника му Медисън. Тод работи в ТАЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ от 1751 или 1752 до 1792 г., а след като се оттегля, мястото заема племенникът му. Уилям Боуд — един от синовете на Боуд, става ръководител на Тайното управление през 1799 г.
По време на парламентарните дебати през 1844 г. Уилям Боуд — все още директор на Тайното управление, дава показания и пред Камарата на общините, и пред Камарата на лордовете. Управлението е закрито на 1 януари 1847 г. от министъра на външните работи лорд Палмерстон. След като персоналът е пенсиониран, се надига обществен протест срещу проявената към семейство Боуд несправедливост.
Семичастни, Владимир (1924)
Ръководител на КГБ от ноември 1961 до април 1967 г.
Семичастни за разлика от своя наставник и предшественик АЛЕКСАНДЪР ШЕЛЕПИН участва в множество неудобни инциденти, дело на КГБ. Той нарежда например да бъде арестуван професор Фредерик Баргхорн от Йейлския университет по време на посещението му в Москва през октомври 1963 г. Семичастни се надява, че като обвини Баргхорн за шпионин, ще предизвика Съединените щати да освободят ИГОР ИВАНОВ, арестуван същия месец от ФБР за шпионаж.
Баргхорн е личен приятел на президента Кенеди и не е участвал в никаква незаконна дейност, както подчертава Кенеди на пресконференция. Руснаците са унижени и бързо освобождават Баргхорн. (Иванов получава разрешение да напусне Съединените щати през 1971 г.)
През октомври 1964 г. Семичастни участва в свалянето на Никита Хрушчов. Това му помага да запази поста си и при новото ръководство. Има данни, че Леонид Брежнев, който е ръководил заговора, е искал да убие Хрушчов, но Семичастни не допуска участието на КГБ.
Семичастни се опитва да създаде нов обществен имидж на КГБ. Позволява във вестник Известия да излезе интервю с „висш офицер от КГБ“ (той самия), в което заявява: „… много млади работници партийци и комсомолци работят в КГБ и никой от хората, които през периода на култа към личността [през управлението на Йосиф Сталин] са участвали в репресиите срещу невинни съветски граждани, не е на работа вече в комитета.“ Излизат и много книги за службите на сигурността, а съветските разузнавачи са издигнати в герои — РУДОЛФ АБЕЛ, ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и РИХАРД ЗОРГЕ.
На 18 май 1967 г. Брежнев сменя Семичастни с ЮРИЙ АНДРОПОВ, който има за задача да възстанови авторитета и ефективността на комитета.
Сентри
Вж. САМОС.
Сенчъри хаус
Щабквартира на британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6), разположена близо до лондонската метростанция Лембът Норт, на юг от Темза. МИ–6 се премества на този адрес от БРОДУЕЙ през 1966 г. Три десетилетия по-рано — през 1933 г., МИ–6 се мести във впечатляващия комплекс на Воксхол крос на южния бряг на Темза срещу галерията Тейт.
За новата сграда на МИ–6 често се казва, че е в стил „холивудски модернизъм от 30-те години“.
Сераф
Британска ПОДВОДНИЦА, която изпълнява разузнавателни и специални операции през Втората световна война, една от които под командването на американски военен. Пусната е във вода през юни 1942 г. Първата й операция е в Северна Африка през последните 2 седмици на септември 1942 г. — извършва перископно РАЗУЗНАВАНЕ на алжирския бряг. Това е първата бойна мисия на Сераф под командването на лейтенант Л. А. (Бил) Джуъл. Сераф се завръща в Гибралтар и е прикрепена към операция Флагпол, която предвижда заместникът на генерал Дуайт Айзенхауер — генерал-лейтенант Марк Кларк, да замине за Северна Африка за тайни преговори с френски офицери от „Виши“. Натоварена със сгъваеми лодки, картечници, безжични радиостанции за връзка и друго оборудване, подводницата с Кларк, други двама генерали от армията, капитана от американския военноморски флот Джералд Райт, няколко други офицери и трима британски командоси приближават алжирския бряг. (Райт по-късно достига чин адмирал.)