Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Сексшпионаж
Термин, създаден от британския журналист Дейвид Луис в книгата му със същото заглавие, публикувана през 1976 г. Той твърди, че първият писмен източник за използване на СЕКС в шпионажа е от X в. пр.н.е. Далила използва прелестите си, за да „обезвреди“ Самсон. (Вж. БИБЛЕЙСКИ ШПИОНИ.) Съвременни автори и специалисти в тази област обаче не откриват почти нищо характерно за шпионажа в този акт. Самсон е бил враг и с помощта на бръснар Далила го лишава от косите и силата му, докато спи.
Секънд стори
Опит на американските военновъздушни сили през 1958 г. да получат финансова помощ от ЦРУ за развитието на разузнавателни спътници. По-късно проектът се поема от ЦРУ и получава кодовото наименование КОРОНА.
Семейни скъпоценности
Списък на противозаконни действия на ЦРУ.
Съставен е под ръководството на ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР по време на краткия период, когато заема поста ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (февруари — юли 1973 г.). Шлезинджър е назначен след избухването на скандала УОТЪРГЕЙТ и оттеглянето на РИЧАРД ХЕЛМС. Той изисква от главния инспектор на ЦРУ доклад заминали действия на ЦРУ с вероятен незаконен характер.
Според Томас Пауърс в авторитетната му биография за Хелмс „Човекът, който пазеше тайните“ („The Man Who Kept the Secrets“, 1979) докладът е предаден първо на УИЛЯМ КОЛБИ — заместник-директор на Отдел операции, който по-късно ще наследи поста на Шлезинджър. Заглавието на предговора е „Потенциални действия за прикритие“. Директорът на сигурността в ЦРУ, предавайки архива си на главния инспектор, който подготвя доклада, шеговито ги нарича „семейните скъпоценности“. „Този израз — според бившия заместник главен инспектор Скот Брекънридж — се хареса и скоро се употребяваше като термин за цялата «колекция».“ В доклада са описани подробности за операция ХАОС, становището на ЦРУ за тайната програма за ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ; цитирани са действията на ЦРУ във връзка с ПЛАНА ХЮСТЪН — проект, свързан с вътрешното разузнаване, създаден въз основа на установените от Никсън контакти с ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ от Белия дом, включително с бившия офицер на ЦРУ ХАУЪРД ХЪНТ; ленти със записи от незаконно подслушвани разговори и КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ; незаконно преглеждане на пощата; планове за убийства на ЦРУ. (Вж. ЦРУ; КУБА.) В книгата на Пауърс се твърди, че Хелмс е унищожил записи и доказателства за експерименталната употреба на халюциногенен наркотик при опитите за „промиване на мозъка“ (вж. МКУЛТРА) и 4000–5000 страници от личните си архиви. Но част от информацията, свързана с промиването на мозъци, е останала в доклада за „семейните скъпоценности“.
В книгата „ЦРУ и американската разузнавателна система“ („The CIA and the U.S. Intelligence System“, 1986) Брекънридж описва събраните архивни данни за „семейните скъпоценности“:
Бяха събрани в поредица папки, разделени по дейности съответно за отделните управления и отдели, включително отдела за строго секретни материали… По-късно, когато докладът се преглеждаше от Министерството на правосъдието, за да се провери дали няма дейности, подлежащи на наказателно преследване, всяка отделна страница бе номерирана. В номерацията бяха включени и празните страници, страниците, отделящи един файл от друг, като общият им брой достигна 690. Когато научиха за този брой, средствата за масова информация бързо пуснаха слуха за 690 извършени прегрешения. Нито един от тези случаи не бе предаден на правосъдието.
През юни 1973 г. Колби решава да съобщи на Надзорната комисия в Конгреса за архивите, като настоява, че разкритите „ексцесии“ никога няма да се повторят. Но тайните за „семейните скъпоценности“ започват да се разнасят. През декември 1974 г. репортерът Сиймор Хърш от Ню Йорк таймс, дочул за Хаос, пита директора на Централното разузнаване Колби за тази операция. Според Пауърс Колби е разказал на Хърш за Хаос, а след това е продължил да разказва и за другите дейности, включително за програмата за прехващане и четене на пощата, ръководена от ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ.
След като материалът на Хърш за нарушенията във вътрешното разузнаване е публикуван в Таймс, президентът Форд получава съкратена версия на „семейните скъпоценности“ от Колби. Шокиран от доклада за убийствата, Форд го споменава „неофициално“ по време на обяд с Артър Окс Сълзбъргър — издател на Таймс. Вестникът не публикува нищо за това, но кореспондентът на Си Би Ес Даниъл Шор чува слуха за убийствата и се обръща към Колби, който отговаря: „Не и в тази страна.“ Шор пуска историята, в която се твърди, че от ЦРУ са избили няколко чуждестранни официални лица. Това не е истина. Шор отбелязва по-късно: „Излезе, както каза Хелмс, че нито един чуждестранен лидер не е бил убит директно от ЦРУ, но не поради липса на старание.“