Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
УВЕДОМЯВАНЕ ЗА РЕЖИМА НА СЕКРЕТНОСТ Б: Разпространението се ограничава само до американски правителствени агенции или до оперативно използване. Други заявки за документа да се отнасят към командващия военноморските системи (SEA 907).
Накрая — след още няколко жалби до високопоставени правителствени служители, през 1994 г. Командването на военноморските системи отново прави документа достъпен.
Един от най-ярките примери за злоупотреба в тази област е историята със засекретяването на списъка на шифровите машини, намирали се на борда на пленения от севернокорейците през януари 1968 г. разузнавателен кораб ПУЕБЛО. Копия от списъка е имало не само в щабквартирата на ГРУПАТА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ на Небраска авеню в Северозападен Вашингтон, но и в Пхенян, и в Москва, попаднали там вероятно със самите машини. Подобни игри със засекретяването не постигат почти нищо и са подигравка за цялата система, чийто замисъл е да се запазят истинските национални тайни, така че да не попадат на места като Москва и Пхенян.
Най-абсурдният случай в американската военна система за сигурност е от 1987 г., когато американските военновъздушни сили нареждат всички служители с достъп до секретни материали да подпишат декларация, с която се задължават да не обсъждат и да не публикуват секретна информация или информация, която би могла да бъде засекретена в бъдеще. Така към секретната информация е добавена и странната идея за информация, която е „възможно да бъде засекретена“. Това са обикновени данни, които някой ден може да бъдат трансформирани в секретни. Въпреки абсурдността идеята за „бъдещо засекретяване“ си пробива път. До есента на 1987 г. около 1,7 млн. цивилни и военни служители на военновъздушните сили подписват документа.
Желанието да се засекретява почти цялата информация намалява ефективността на политиката за смисленото засекретяване и вреди на американската система за сигурност като цяло. В отчета си комисията, която извършва проверка в Министерството на отбраната, заявява:
… ясно е, че количеството секретни документи е огромно. Очевидно Министерството [на отбраната] трябва да защити по-голямата част от работата си, като я засекрети. Независимо от това се засекретява твърде много информация, и то на много по-високо ниво от необходимото… И макар никой да не забранява да се оспорват допусканите в тази сфера злоупотреби, малцина могат да намерят време да спорят с тези, които ги допускат.
Секс
Сексът както в живота, така и в литературата е част от шпионажа още от библейски времена. Двама от емисарите на Исус („Идете и огледайте земята и Йерихон…“) намират приют в дома на Раав — жена с „лек нрав“, която им помага при изпълнение на задачата им (Исус Навин 2:1). От тогава до ден-днешен сексът се е използвал и се използва за оперативни цели, първо, като средство за вземане на секретна информация от нищо неподозиращи хора и, второ, като инструмент за шантаж (като правила при вербуване). Най-известният пример за тясна връзка между секса и шпионажа е дейността на изпълнителката на екзотични танци и „фатална жена“ МАТА ХАРИ. Вероятно тя не е била истински шпионин, а доста наивно и лесно е била подвеждана както от приятели, така и от врагове.
Образът на Мата Хари, независимо че по-скоро е измислен, устоява на времето. През Втората световна война в Америка се разпространяват множество пропагандни плакати, които призовават гражданите да бъдат бдителни и да не се поддават на уловките на японски и германски шпиони жени. Плакатите с изобразени съблазнителни блондинки и надписи „След нощите в казиното — с рибите на дъното“ са се появявали по-често, отколкото карикатури на Адолф Хитлер и император Хирохито.
Това не означава, че всички жертви на сексуалния шпионаж са само на „по-силната половина на човечеството“. ВЕРНА ГЕРХАРДСЕН — съпруга на норвежкия министър-председател, по време на посещение в Москва е прелъстена от млад офицер на КГБ. След това той е назначен в Осло, за да поддържа връзката си с нея и чрез нея да стига до тайни за норвежката отбрана и НАТО.
Родената в Америка Милдрид Фиш Харнак, работила в годините на Втората световна война в антифашистката организация ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР, по поръчение на своя съпруг преспива с офицер от АБВЕРА. След като разбира, че тя е получила информация от офицера от Абвера, офицер от ГЕСТАПО докладва, че за него е напълно „неразбираемо“ „как може жена, когато е в леглото с любовника си, да му задава подобни въпроси, освен ако не смята да извърши държавна измяна“. Харнак и офицерът са обвинени в държавна измяна и са екзекутирани.
