Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Майор НИКОЛАУС РИТЕР — офицер от АБВЕРА, който отговаря за шпионажа срещу САЩ и Великобритания, вербува Себълд, използвайки методите на шпионажа. В архивите на полицейското управление е намерено негово досие като дребен контрабандист. Ако криминалното му минало и нелегалното влизане в САЩ се разкрият, той със сигурност ще бъде депортиран. Освен това Себълд знае, че ако откаже, ще застраши живота на майка си, на братята си и на сестра си в Германия.
Себълд преминава подготовка в ШПИОНСКА ШКОЛА в Хамбург. Общежитието, където се говори само английски, служи за „казарма за тренировки“. Той се научава да работи с радиоприемник, получава нов американски паспорт на името на Хари Сойър и имената и адресите на четирима германски агенти в Ню Йорк. Той трябва да предава по радиостанция сведенията им в Хамбург, като използва КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Трамп, или да уреди информацията да бъде събирана в микроточки и изпращана в КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА в Шанхай, Португалия или Бразилия. Сред контактите му са Фредерик Дюкейн — ръководител на шпионска мрежа, и ХЪРМЪН ЛАНГ, който работи за корпорация Нордън, където се произвеждат СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ мерници за бомбардировачи Нордън.
Преди да напусне Германия, Себълд отива в американското консулство в Кьолн и докладва за случилото се. Съгласява се да бъде двоен агент. ФБР му плаща по 50 долара на седмица и му нарежда да открие свое представителство в Ню Йорк. Стените са боядисани в бяло, за да може скритата камера да дава по-ясни образи за всичко, което се случва. Кабинет му е специално оборудван от ФБР за водене на фотонаблюдение. Часовникът и календарът помагат да се документират срещите с нацистките шпиони.
Уилям Себълд в кабинета си
Следвайки германските указания, но с тайната помощ на ФБР Себълд монтира късовълново радио на Лонг Айлънд и от май 1940 г. изпраща съобщения за Германия почти всеки ден. През януари 1942 г., месец след нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР и влизането на САЩ във Втората световна война, ФБР нанася съкрушителен удар, като арестува наведнъж 33 германски шпиони. (Вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ДЮКЕЙН.)
Северноатлантически пакт (НАТО)
Един от главните ОБЕКТИ на съветското разузнаване от времето на Студената война. Руснаците възприемат НАТО не като организация за отбрана на съюзниците, а като агресивна военна заплаха за себе си в случай на глобална война между Изтока и Запада и всячески се стремят да проникнат в тайните на пакта.
Организацията е създадена в самото начало на Студената война, скоро след като руснаците поставят БЕРЛИН под блокада през 1948 г. През май 1949 г. 9 от страните съюзнички от Втората световна война — САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Белгия, Холандия, Люксембург, Дания и Норвегия — се обединяват с Италия — бивша страна от Оста, и с 2 от неутралните страни от времето на войната — Португалия и Исландия, и създават НАТО. НАТО има 3 главни военни командвания (2 са подчинени на американски офицери, а третото — на британски). Според устава, ако някоя от страните членки бъде нападната, се смята, че нападението е срещу всички. Турция и Гърция се присъединяват през 1952 г.
Западна Германия се присъединява към НАТО през 1955 г. Съветският съюз създава през 1955 г. Варшавския договор. В него влизат Съветският съюз, Албания, България, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния и Източна Германия. Разузнавателните служби на Източния блок допринасят за кампанията срещу Северноатлантическия пакт, подета от СССР. Няколко пъти руснаците постигат успех в разузнавателната си цел: ПРОНИКВАНЕ в НАТО.
Служители на западното разузнаване смятат, че проникването е било осъществено още преди създаването на организацията. ДОНАЛД МАКЛИЙН като служител в британското Министерство на външните работи в края на 40-те е имал възможност да предава на съветския си АГЕНТУРИСТ подробности за американо-британските намерения за бъдещата военна организация. В официална оценка за работата на Маклийн се казва: „В областта на американо-британо-канадските планове по въпросите на атомната енергия и на американо-британските следвоенни планове и политика в Европа цялата информация до деня на бягството [на Маклийн] несъмнено е стигала до руснаците…“ (Маклийн емигрира през 1951 г.)