Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Служба за външно разузнаване на Русия, създадена през декември 1991 г. от Борис Елцин като една от организациите приемнички на КГБ. СВР е подчинена на просъществувалото твърде кратко време Министерство на сигурността (МС).
СВР поема функциите на КГБ във външното разузнаване, а КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО е прехвърлено на новосъздадената ФСК (Федерална служба за контраразузнаване), а на базата на Девето главно управление на КГБ, което се е занимавало с охраната на държавните лица и стратегическите обекти, е създадена ПСС (Президентска служба за сигурност).
Първият директор на СВР е ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ, назначен за ръководител на КГБ през октомври 1991 г. веднага след неуспешния преврат срещу Михаил Горбачов. Той остава председател на КГБ и на организацията приемник — СВР, до 9 януари 1996 г., когато е назначен за министър на външните работи на Русия.
Свръзка
Трети човек (посредник), чиято дейност е насочена да прикрие контактите между двама други, по правило между АГЕНТА от разузнаването и неговия КУРАТОР, които не трябва де се срещат, тъй като един от тях може да е под наблюдение.
Свръхзвуков CL–400
Предвиден като приемник на самолет U–2, CL–400 е продукт на ЗАВОДИТЕ СКУНК на корпорацията Локхийд. В началото на 1956 г., конструкторът на Локхийд КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН дава предложение на американските военновъздушни сили за разузнавателен свръхзвуков самолет за големи височини, зареждан с водород.
През април 1956 г. е подписан договор за 2 прототипа CL–400, последван от поръчка за още 6 самолета. Но нито Локхийд, нито военновъздушните сили са доволни от предложения обсег на действие. Затова през октомври 1957 г. проектът е изоставен, а почти готовите прототипи са бракувани.
Предвиждало се е самолетът да има 2 задвижвани с водород мотора, прикрепени към краищата на трапецовидните криле, да е 2-местен, да развива скорост M2,5 и да достига височина 28,5–30 км.
Свръхсекретно
Висша степен на секретност в британската система за сигурност. Еквивалент на СТРОГО СЕКРЕТНО в Съединените щати.
СД
Sicherheitsdienst (Служба за сигурност) — ведомството за събиране на информация и за външно разузнаване в състава на СС на Хитлер. Както е описана от ръководителя на СС ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, задачата на СД е „да открие враговете на националсоциалистическата идея“. С помощта на огромна мрежа информатори и АГЕНТИ из цяла Германия и окупирана Европа СД работи в близко сътрудничество с ГЕСТАПО за издирването и премахването на политическите врагове на Германия и на „расово непълноценните“.
Главорезите от СД претворяват в живота и т.нар. Директива „Нощ и мъгла“ (Nachtund Nebel Erlass), която Хитлер издава през декември 1941 г. С изпълнението й се цели при публични екзекуции жертвите да не бъдат издигани в мъченици. По време на тези операции гражданите на окупираните страни се отвеждат тайно в Германия, където „изчезват безследно“. В директивата се заявява, че „никаква информация не може да се дава за местонахождението или за съдбата им“. Германците имат израз за това, което се е случило на тези хиляди жертви: те са vernebelt — превърнати в мъгла.
Нюрнбергският международен военен трибунал, който осъжда германските военнопрестъпници след края на войната, обвинява СД, както и СС и Гестапо за „преследването и унищожаването на евреите, за бруталността и убийствата в концентрационните лагери, за ексцесиите в администрацията на окупираните страни, за поддържането на робските трудови програми и за мъченията и убийствата на военнопленниците“.
Вж. ХАЙДРИХ, РАЙНХАРД.
Себълд, Уилям (1902-?)
Американец от германски произход, който работи като ДВОЕН АГЕНТ за САЩ.
Вилхелм Дебовски е роден в Германия и служи в германската армия през Първата световна война. Пристига нелегално в САЩ на борда на търговски кораб през 1922 г. и слиза в Галвестън, Тексас. Променя името си от Вилхелм Дебовски на Уилям Себълд и става натурализиран американски гражданин. Заминава за Калифорния и си намира работа в корпорацията Консолидейтид еъркрафт в Сан Диего. През 1939 г. се връща в Германия, за да посети семейството си — той е напуснал работа, но германското разузнаване забелязва печата в паспорта от назначението му и се заинтересува от него.
