Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
През няколкото минути, които посветих на опита си, усетих на два пъти странно раздвижване — все едно че ни деляха няколко стъклени пласта. Чък или беше зает с нещо друго, или просто не му се говореше с мен.
Прибрах Картите. Неуспешният опит ме бе подсетил за нещо друго.
Събрах изпокъсаните дрехи на Люк и бързо ги претърсих. В един от джобовете открих колода Карти, няколко от които празни. Да. Стилът им беше същият като на Козовете на Съдбата. Прибавих към тях и Картата с моя образ, която Люк държеше в ръката си, когато го пренесох тук.
Колодата му беше доста дебела. Сред нея бяха Картите на Джасра и Виктор Мелман. Имаше и една с образа на Джулия, както и недорисувана Карта на Блийс. Следваха Картите на Кристалната пещера и на стария апартамент на Люк. Следващите две Карти се дублираха с някои от Козовете на Съдбата — някакъв дворец, който не бях виждал преди и един от моите стари познайници. После идваше ред на три Карти с непознати за мен лица — на някакъв намръщен русокос тип, облечен в зелено и черно, на друг строен мъж с червеникаво кафява коса и на една жена, с черти тъй сходни с тези на втория мъж, че най-вероятно ги свързваше някаква роднинска връзка. Двете последни Карти бяха нарисувани в друг стил и може би дори от друга ръка. Досещах се само кой би могъл да е русият непознат. Ако се съдеше по цветовете на облеклото му, той най-вероятно бе старият приятел на Люк — Далт. Имаше и три опита за Карта на Дяволския Чекрък — до един несполучливи.
Чух как Люк изръмжа нещо. Обърнах се към него и видях, че очите му са отворени и шарят из стаята.
— Спокойно — казах аз. — Сега си в безопасност.
Люк кимна и затвори очи. Няколко секунди по-късно отново ги отвори.
— Хей! Картите ми — каза той тихо.
Аз се усмихнах.
— Добре са изпипани — отбелязах после. — Кой ги е рисувал?
— Аз — отвърна той. — Кой друг?
— Кой те е научил на това?
— Баща ми. Доста го биваше в тези неща.
— Щом си успял да ги нарисуваш, значи си минал през Лабиринта.
Люк кимна.
— Къде?
Той ме огледа бавно, после сви рамене и потръпна леко.
— В Тир-на Ногт.
— Значи баща ти те заведе там и те преведе през него?
Ново кимване.
Защо пък да не го притисна още, помислих си аз, така и така ми е паднал.
— А това сигурно е Далт — казах. — Май добре сте си прекарвали навремето.
Люк не отговори. Когато погледнах към него, видях, че е присвил очи, а веждите му са свъсени.
— Не съм се срещал с него — добавих аз. — Познах го по цветовете на дрехите му. Освен това знам, че се е родил близо до Кашфа.
Люк се усмихна.
— Точно като в колежа, а? Никога не пропускаш да си обогатиш общата култура?
— Полезен навик — отбелязах аз. — Само дето в твоя случай закъснях да го сторя. Не можах да намеря Картата на Владението на Четирите Свята. Освен това две от лицата са ми непознати.
Измъкнах Картата на стройната дама и я размахах пред него.
Люк се усмихна.
— Пак ми премаля — каза той. — Значи си ходил до Владението?
— А-ха.
— Скоро ли?
Кимнах.
— Ето какво ще ти предложа. Кажи ми какво си видял там и откъде успя да научиш всичко това, а аз ще ти кажа коя е тя.
Помислих си, че бих могъл да му представя събитията така, че да не научи от тях нищо ново.
— Добре — казах след това, — но в обратна последователност.
— Добре. Дамата се казва Сенд.
Така се втренчих в Картата, че скоро усетих първите признаци на контакта. Веднага го прекъснах.
— Изчезналата отдавна Сенд — добави Люк.
Измъкнах другата Карта с образа на мъжа, на когото тя приличаше.
— Тогава това е Делуин.
— Точно така.
— Ти не си рисувал тези две Карти. Стилът им е различен. Освен това едва ли си знаел как изглеждат двамата.
— Наблюдателен си. Баща ми ги нарисува малко преди Битката между Амбър и Царството на Хаоса. Но Картите не успяха да му свършат никаква работа.
— Защо?
— Сенд и Делуин не пожелаха да помогнат нито на него, нито на мен, независимо от омразата, която изпитват към това място. Пиши ги вън от играта.