Светлият лик на смъртта

Момичето излезе иззад паравана, напълно облечено, и Лариса остана поразена от промяната у него. Лицето му приличаше на маска — застинало и страшно.

— Истина ли е? — попита то с някак помъртвял глас. — Наистина ли съм бременна?

— Не, пошегувах се! — озъби се Албина Леонидовна. — Нали ти казах: десет или единайсет седмици. Руски не разбираш ли? Сядай, сега ще ти напиша направление.

— Какво направление? — тъпо попита момичето.

— За изследвания. Нали ще правиш аборт?

— Аборт ли? — повтори момичето, сякаш не разбираше какво му говорят.

— Ами да. Или ще раждаш?

— Не знам.

Тя стана и тръгна към вратата. Това беше толкова неочаквано, че нито Албина, нито Лариса успяха да продумат. Първа се оборави лекарката.

— На — каза тя и подаде на Лариса бланките с направленията за изследвания. — Настигни я и й ги дай. Така или иначе изследванията трябва да се направят.

Лариса скочи и изтича в коридора. Момичето никъде не се виждаше. Лариса отиде до външното стълбище и я видя — застанала под дъжда без палто, вцепенена, прегърбена.

— Слушай — Лариса внимателно я докосна по рамото, — ти наистина ли не знаеше?

Тя мълчаливо поклати глава.

— Но как може да е станало?

— Знам — тихо отговори момичето. — Станало е на Нова година. Аз не бива да пия изобщо — на пръв поглед не се напивам, но после изведнъж заспивам. И нищо не усещам. Само тогава може да се е случило.

— Ах, гадове! — разгневена, извика Лариса. — Поне знаеш ли кой го е направил?

Момичето отново поклати глава.

— Може би приятелят ти? — предположи медицинската сестра. — С него ли посрещахте Новата година?

— Не, с компания. Нямам приятел.

— Господи, горкичката! Но все пак можеш да разбереш кой го е сторил. Познаваш всички от компанията, нали?

— Разбира се. Те са от моя институт. Но няма да правя разследване.

— Защо? Трябва да го намериш и да кажеш…

— Не. — Момичето изрече това толкова рязко и категорично, че Лариса не можа да продума повече. — Нищо не трябва. Няма да го търся.

— И ще оставиш нещата така? Ами че ти си била изнасилена, разбираш ли това? Отнели са ти девствеността, а и са се възползвали от безпомощното ти състояние. Та това подлежи на наказателна отговорност! Още днес иди в милицията и напиши заявление, чуваш ли!

— Не. Никъде няма да отида. Благодаря ви за съчувствието. Довиждане. — Тя се обърна и си тръгна.

— Чакай! — извика след нея Лариса. — Не си взе палтото!

Момичето мълчаливо се върна в зданието и след няколко секунди излезе на улицата, вече облечено. Все така мълчаливо мина покрай Лариса и се изгуби зад ъгъла.