Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Олшански бавно се настани до масата на верандата, извади от чантата си папка и започна да попълва някаква бланка.
— Донесете си паспорта, ако обичате — тихо, сякаш под носа си каза той.
— Защо?
— Такъв е редът.
— Ами ако нямам? Та аз съм на вилата си в края на краищата, за какво ми е паспорт?
— Такъв е редът — търпеливо повтори следователят. — Нямам право да разпитвам свидетел, без да съм установил достоверно самоличността му.
— Значи ако нямам паспорт, няма да ме разпитвате, правилно ли ви разбрах? — неизвестно защо се зарадва Томчак.
— Не, защо, ще ви разпитам. — Олшански се усмихна едва-едва, само с крайчетата на устните си. — Самоличността ви ще бъде потвърдена от майор Коротков, той вече ви е разпитвал преди няколко дни по мое нареждане. А паспортните данни ще препиша от предишния протокол.
— Но нали преди малко сам казахте, че нямате право…
— Вячеслав Петрович, това не е тема, която бихме обсъждали с вас. Ако не можехме да разпитваме всички, които нямат документи у себе си, щяхме да изглеждаме твърде смешни и жалки в очите и на престъпниците, и на цялото население. Не разбирайте думите ми буквално. И тъй, Вячеслав Петрович, кога за последен път видяхте Владимир Алексеевич Стрелников?
— Скоро беше.
— По-точно, ако обичате.
— Ами… той дойде в петък следобед и си тръгна оттук в неделя.
— Сутринта, следобед?
— Привечер.
— С каква цел ви посети Стрелников?
— Че с каква цел приятели посещават приятелите си? — нервно го парира Томчак.
— Целите може да бъдат различни — сви рамене Олшански, — според случая и човека. Едни идват, за да ви разкажат нещо, други, обратното — да чуят какво ще им кажете вие, трети изпълняват дълг на вежливост, като посещават болни или страдащи. Ако повишим нивото на обобщение, в едни случаи хората отиват при приятели, за да им помогнат, а в други — за да получат помощ. Към кой от тези два случая отнасяте посещението на Стрелников на вилата ви?
— Искаше да събере сили преди погребението на Мила, нима не е ясно?
— Защо, напълно ясно е. Стрелников отправи ли към вас някакви молби, възложи ли ви нещо?
— Не. Просто искаше да се поотпусне сред тишината тук, по-далеч от хора и телефони.
— Вячеслав Петрович, помислете си, моля, и ми кажете дали в тази къща или на територията на вашия парцел има някакви предмети, принадлежащи на Стрелников?
— Няма. Ако имате предвид нещата, които той донесе…
— Какво донесе?
— Продукти, алкохол.
— И нищо друго?
— Нищо друго.
— Вилата на самия Стрелников е някъде наблизо, нали?
— Да, ето я там, вижда се от прозореца.
— Защо тогава не прекара тези дни на своята вила, а у вас?
— Той… той напусна жена си, беше отдавна… Остави вилата на нея. Изобщо никога не ходи там, освен в случаите, когато Алла го помоли да отиде. Да поправи нещо или да й помогне в градината.
— Този път отби ли се в своята вила?
— Не.
— Абсолютно сигурен ли сте?
— Разбира се. През цялото време бяхме заедно.
— А през нощта? Би ли могъл да излезе от къщата така, че да не забележите?
— Едва ли. Спахме в една стая. Щях да чуя. Аз спя леко. Слушайте, за какво са всички тези въпроси?
Олшански не обърна никакво внимание на въпроса на Томчак.
— Оставял ли е Стрелников нещо във вашата къща?
— В какъв смисъл? — не разбра Томчак.
— Може да ви е дал нещо с молба да му го пазите. Нямаше ли такова нещо?
— Нямаше. Не ми е оставял нищо.
— Ами добре, Вячеслав Петрович, предлага ви се доброволно да предадете на следствието всички предмети, които не ви принадлежат, включително онези, които принадлежат на Владимир Алексеевич Стрелников.
— Но нали вече ви казах, нямам…
— Разбрах ви, Вячеслав Петрович, прекрасно ви разбрах. Още веднъж ви предлагам доброволно да предадете онова, което Стрелников е оставил у вас. В противен случай във вилата ви ще бъде извършен обиск.
— От къде на къде?! — възмутено извика Томчак. — Това е произвол!
— Нищо подобно. Това е процесуално действие. Имам заповед от прокурора.
— Но не разбирам… — Томчак смекчи тона си, но пак си личеше, че е крайно възмутен. — Какво може да е скрил Володя в моята къща? Да не би да го подозирате, че е убил Мила? Та това е пълна измишльотина!
— Вячеслав Петрович, не съм длъжен да ви давам отчет за подозренията си, а още по-малко — за действията си. За последен път ви питам: ще оформяме ли доброволно предаване или ще правим обиск?