Светлият лик на смъртта

През това време експертът извади с пинсета листа хартия от един от пликовете.

— Погледнете, Вячеслав Петрович — каза Олшански, — познат ли ви е този почерк?

— Не — твърдо отговори Томчак.

— Това не е ли почеркът на Стрелников? Помислете хубаво, погледнете внимателно.

— Вече ви казах — не. За пръв път виждам това. И после, как може Володя да е писал тези писма? Откак се запозна с Мила, двамата не са се разделяли, доколкото ми е известно. Защо би й писал?

— Наистина защо ли? — позасмя се Коротков. — Добре, да видим от кого са подписани тези писма. Ето това е писано от някой си Сергей Бакланов. Кой е този Бакланов, познавате ли го?

— Нямам представа — сви рамене Томчак.

— Така, а това писмо е от гражданина Николай Лвович Лопатин. И него ли не познавате?

— Не, не го познавам.

— Това пък е от гражданина Дербишов. И за него ли не сте чували?

— Не.

— Ами добре тогава, Вячеслав Петрович, да видим какво излиза. Вашият приятел Стрелников е донесъл и е скрил във вашата вила кореспонденцията на годеницата си с някакви чужди мъже. Можете ли да коментирате това по някакъв начин?

— Не. Нищо не разбирам… Как може да е станало това? — Томчак притеснено пристъпваше от крак на крак насред стаята и местеше смутения си поглед от следователя към Коротков.

— С нищо не мога да ви утеша — сухо отвърна Олшански. — И аз засега не разбирам почти нищо освен едно: Стрелников е знаел, че годеницата му си е кореспондирала с тези мъже, и по някаква причина е искал да скрие този факт от следствието. А това е достатъчно солидна причина да го подозираме.

Щом остана сам, Вячеслав Томчак безсилно се тръшна на дивана и закри лицето си с ръце. Затова значи Володя дойде при него на вилата! Да скрие писмата. Преди да се запознае със Стрелников, Мила е била уличница и си е останала уличница, Любаша е била права, нищо не е преувеличила. Володя е намерил тези писма и не ги е дал на следователя, не е искал да омърсят името й след нейната гибел. Но ако ги е намерил не след смъртта й, а по-рано, значи е знаел… Значи е имал повод за ревност. И за убийство… Я стига, глупости, това не може да бъде! Не е възможно Стрелников да е убил Мила.

Дойде тук, наприказва му какво ли не за приятелството и доверието, извинява се с часове, обеща му нова длъжност, а всъщност просто е трябвало да скрие писмата… Гадост, каква гадост! А той, Томчак, се разчувства, повярва му. Обеща му помощта си. Глупак! Нима Ларка е права, че те с Гена Леонтиев са гледали Володка в устата с невиждащи очи, а той ги е манипулирал, както се манипулира с предмет от ежедневието: потрябва ли ти — вадиш го от чекмеджето и го използваш, а когато не ти трябва, дори не си спомняш за него.

Каквото и да е, Стрелников не може да е убиец. Ами ако все пак?…