Градът на нощната страна [bg]

— Обсъдихме всичко — заговори той без предисловие — и решихме да ви се доверим. Ще ви запознаем с цялостния план за нашия проект. В замяна на това искаме да ни обещаете — под заплахата да бъдете дадена под съд, ако нарушите думата си — че няма да разпространявате нищо за това, което ще ви кажем, докато не изгрее зората или планетата не преустанови ротация — което и да е от двете.

Втренчих поглед в него. Не можех да повярвам на ушите си. Нима щяха да се сбъднат най-оптимистичните ми очаквания? Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.

— И няма да подавате оплакване за нахлуване в частна собственост и заплаха с оръжие? — попитах.

— Никакви оплаквания.

— Ами добре — рекох. — Ще се споразумеем. — Усмихнах му се, за да му покажа, че всичко върви според очакванията ми. Чувствах се отлично. Усетих прилив на симпатия, но се постарах да го овладея, преди съвсем да съм се размекнала. Все още се опасявах, че някъде може да има засечка.

— Пращам ви го тогава — отвърна той и екранът се изпълни с цифри и данни.

Опитах се да ги проследя, но се движеха прекалено бързо.

— Чакайте малко — рекох. — Не мога да чета толкова бързо. Само да пусна една анализираща програма.

— Ако се включите директно — каза той, — ще можем да ви подадем всичко заедно с подробните обяснения, а след като ги прегледате, можете да ни задавате въпроси.

Трябваше да спра и да обмисля всичко това, но не го направих. Студеният червей на недоверието бе заровен твърде дълбоко под цялата тази топлина. Кимнах, включих се и заявих:

— Готова съм.

Вече се досещате, нали? Да, прави сте. Прекараха ме. Класически Троянски кон.

Получих встъпителната част, общи научни сведения за Епиметей, Нощния град, различните форми на движение, векторите, необходими за спирането на града — и изведнъж се блъснах в невротрошач, който отряза тялото ми от мрежата и ме остави прикована в системата, неспособна дори да помръдна с ръка, за да изключа кабела.

Работеше само сензорната част — усещах всичко, но нямах никакъв двигателен контрол. Тия копелдаци много добре знаеха какво правят.

Винаги съм си давала сметка, че да се бяга по жицата е опасно. Все си го повтарям, но ето, че накрая си намерих майстора. Държаха ме закачена към информационния поток, в режим на постоянно, почти безкрайно изчакване, само дето естествено не изпращаха нищо.