Градът на нощната страна [bg]
- Автор: Уотт-Эванс Лоуренс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-869-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градът на нощната страна [bg]». Краткое содержание книги:
От холограмите изникна жена, която или бе по-стара от дявола, или не вярваше в чудото на съвременната козметика, защото имаше снежнобяла коса, повехнала кожа и набръчкани ръце.
— Какво е това съобщение? — попита тя. — Защо Орхид не дойде сам, като е толкова важно?
— Малко ви поизлъгах — казах, отлепих лакти от оформилите се подложки и се надигнах. — Не нося никакво съобщение. Исках да поговоря с някого за онова, над което работите по поръчка на Саюри Накада.
Тя спря насред помещението и ме погледна с присвити очи. После произнесе с глас, който малко напомняше гласа на глупав робот:
— ЕИПИ е частна организация без право на търговска дейност и няма никаква връзка с „Накада Ентърпрайзис“. Ако искате да узнаете подробности за дейността на Саюри Накада, попитайте самата нея. Не можем да ви кажем нищо повече.
Това вече го бях чувала.
— Съжалявам — рекох. — Но аз вече говорих с г’ Накада и никак не ми хареса това, което чух от нея. Известно ми е с какво се занимавате, поне в най-общи черти, но имам няколко въпроса, чиито отговори бих искала да узная. Ако не ги получа от вас, ще ги потърся другаде — но се съмнявам, че г’ Накада ще остане доволна от това. Така че ще можем ли да обсъдим темата, която ме вълнува?
— Не — рече тя. — Няма да можем. Вървете си. — И понечи да се обърне.
Не горях от желание да прибягвам до следващия си ход, но не виждах какво друго бих могла да направя. Те категорично отказваха да разговарят с мен, а трябваше да зная какво се готвят да направят. А може би нежеланието им се дължеше на факта, че уреченият ден наближава? Нищо чудно да беше дори след броени часове.
Докато изваждах пистолета, си помислих, че ако в сградата има въоръжена охрана или системи за защита, нещата могат да излязат изпод контрол. Можех само да се надявам, че не са чак толкова параноични.
— Искате или не, ще се наложи да разговаряте с мен — казах.
Тя видя пистолета и възкликна:
— Да не сте се побъркали? Това е частна собственост. Нямате право да носите това нещо тук!
Усмихнах се.
— Е, вече съм го внесла. Само да ви предупредя — зареден е с експлозивни бронебойни куршуми с топлинно насочване, които имат допълнителна тяга, така че ще ви заковат дори ако сте киборг с ускорени реакции. Така че или ще разговаряме, или като за начало ще ви прострелям в крака. — Насочих пистолета към слабините ѝ и щракнах копчето с палец — с което не направих нищо, тъй като оръжието бе на автоматичен режим, но жестът ми трябваше да подсилва общия ефект.
— Вие сте луда! — викна тя. Погледът ѝ бе втренчен право в цевта. Ококорените ѝ очи бяха доста интересна картинка на фона на спокойната морска шир зад нея.
— Никога не съм твърдяла друго — отвърнах с привидно нехаен тон. — А може да съм симулация, генентом или конструкция. Всъщност какво съм и каква съм няма никакво значение. Важното е, че съм тук, със зареден пистолет, насочен към вас. И тъй, ще поговорим ли за работата, с която се занимавате по поръчка на Саюри Накада, или да дръпна спусъка?
— Какво искате да знаете? — попита жената и забелязах на челото ѝ ситни капчици пот.
Обичам си го моя сони-ремингтън. Убедителен е като самия дявол. И съвсем оправдано.
— Първо — казах, — вярно ли е, че възнамерявате да спрете въртенето на планетата с един-единствен насочен заряд?
Тя преглътна.
— Не зная — отвърна. — Не е по моята специалност. Аз отговарям за определяне последствията върху околната среда при внезапно преустановяване на ротацията, а не как ще се случи това.
— Последствията върху околната среда? — Това ми звучеше интересно. — И какви по-точно ще са тези последствия?
— Още не ни е известно. Работим по въпроса.
— Какво например ще е въздействието на отделената топлина върху планетното ядро?
— Нямам представа. — Тя отново повдигна рамене. — Аз се занимавам с изследване измененията на повърхността — възможни промени в климатичните условия, водните запаси, кислородната продукция на псевдопланктона. — На носа ѝ увисна капка пот.
— И какво ще стане с тях? — продължих да разпитвам.
— Нали ви казах. Работим над това.
— Това вече го чух. Все трябва да имате някаква представа обаче.
Тя преглътна отново.
— Поне засега не изглежда, че ще има сериозни последствия. В края на краищата атмосферата вече се движи много по-бързо от повърхността.
— Но все пак става въпрос за внезапно спиране на въртенето. Не постепенно или в ограничен район.