![Ръката на пророка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/1/rkata-na-proroka-bg-download.jpg)
Ръката на пророка [bg]
- Автор: Чайлд Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-461-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на пророка [bg]». Краткое содержание книги:
Джейми скочи от атевето, хвана Катлийн за раменете и се вгледа в очите й.
— Ще тръгна след него.
— Как?
— С хидроплана. Ще го проследя.
Тя запремигва.
— Ще го про… Какво?! Как ще го откриеш в тъмното?
— По тези ширини дните са толкова къси, че се наложи да монтирам военни прожектори. Много са мощни. Виждам…
— Ти си луд! — Катлийн отблъсна ръцете му. — Знаеш ли?
Камерън се ухили.
— Подозирах.
— Сериозно, Джейми! Приближава силна буря.
— Да де, нали сме в Шотландия.
Тя отметна кичур коса от лицето си и си нагласи баретата.
— Какво ще правиш, ако го откриеш?
— Не знам. Ще се свържа по радиостанцията с полицията. Ще се снижа над него и ще се опитам да го принудя… Ще действам според обстановката. Но колкото повече вися тук и си приказвам с тебе, толкова по-далече ще…
Археоложката го хвана за коженото яке.
— Не го прави, моля те.
Лицето му стана сурово и сините му очи станаха леденосиви.
— Виж, Катлийн, не познавам добре Том, обаче той ти е приятел. А за мен това означава много. — И продължи бавно и тихо: — Тъй че онова копеле няма да се измъкне безнаказано. — Доближи лицето си към нейното. — Край на обсъждането.
Тя кимна безмълвно и понечи да преметне крак през седалката на атевето.
— А, не, без тия — възрази Джейми и я хвана за крака, преди да е успяла да седне.
Катлийн отблъсна ръката му, но остана на мястото си и гневно се вторачи в него. Процеждащата се между дърветата светлина от абатството хвърляше по лицето му пълзящи сенки. Изведнъж Джейми Камерън й се стори адски опасен.
Не я интересуваше. Тя опря юмруци на кръста си и заяви:
— Както сам каза, Том ми е приятел. За мен това означава повече, отколкото за теб. Идвам, и точка! И не ми излизай с това, че съм жена. И думичка не искам да чуя!
На лицето му бавно разцъфна усмивка.
— Винаги ли успяваш да се наложиш?
— Да.
Той леко подръпна опашката й и се засмя.
— Може да приличам на селски идиот, обаче имам достатъчно мозък да видя, че няма да те откажа. Качвай се.
22.
Когато самолетът рулира и спря на пистата в Глазгоу, Пол Ханвърс, бивш лейтенант от Скотланд Ярд, чакаше Касиди. Още докато гледаше през илюминатора, Касиди видя, че нещо определено не е наред. Червендалестото лице на някогашния полицай изглеждаше още по-червено от обикновено и тънките му устни бяха силно стиснати.
Когато богаташът слезе по стълбата, Ханвърс сви шепи около устата си, за да надвика вятъра и самолетните двигатели.
— Имаме проблем, господин Касиди. Нашият човек на Йона съобщава за неприятности. Има и един убит.
Касиди го стисна за ръката.
— А стоката?
— Открадната. Случило се е преди по-малко от половин час. Смятат, че крадецът е избягал с надуваема лодка към Мъл.
— Защо точно към Мъл?
— Морето е прекалено бурно и една малка лодка не може да стигне далече. Това е най-близкият остров, на който може да се скрие човек.
Деджагър също слезе от самолета и се ръкува със събеседника на шефа си.
— Ханвърс?
Касиди ги отблъсна един от друг.
— Да не сте на коктейл, по дяволите?! Къде ми е книгата?
Полковникът се намръщи.
— Книгата ли?
— Откраднали са я! И крадецът се е измъкнал с лодка.
— Ще се погрижа за това, господин Касиди — заяви Деджагър и се обърна към Ханвърс. — Случайно да сте се сетили да вземете техника за нощно виждане?
— Не. — Бившият полицай поглади голото си теме. — Операцията трябваше да е елементарна и…
— Никой не е очаквал в играта да се включи и трети. — Полковникът впери очи в шефа си. — Нали, господин Касиди?
— По дяволите! Нямах представа, че ще се появи конкуренция — изръмжа Касиди и впери очи в него. — Аз не се будалкам с тебе, затова и ти недей да ме будалкаш. Безвъзвратно ли е изгубена книгата ми?
— Даже не си го и помисляйте! — отсече Деджагър.
— Тогава какво ще правим, по дяволите?
— Успокойте се, господин Касиди. — Полковникът посочи гърдите си с палец. — Ще ви върна проклетата книга, обещавам ви. — Обърна се към Ханвърс. — Ще открием дирята на лодката или колата на тоя разбойник… — Погледна си часовника. — Има доста преднина обаче.