Ръката на пророка [bg]

— Всички студенти и преподаватели ли са тук, Джон? — попита Катлийн.

— Събудих ги и в момента са във фоайето и ресторанта. Липсват двама: Гари Уилямс и Мари Лорне. Никой не ги е виждал от…

— Чакай малко — прекъсна го тя. — През стъклената стена на коридора видях някой да бяга от хотела секунди преди с Джейми да дойдем тук. Отиваше към вътрешността на острова. Покрай Маклауд Сентър.

— Покрай Маклауд ли? — Камерън се намръщи. — Лорне ли беше?

— Не, беше мъж. Със сигурност.

— Може да е бил Уилямс? — предположи Майкълсън.

— Едва ли — отвърна Катлийн. — Гари не е спортен тип, а онзи прескочи каменната ограда край пътя все едно е олимпийски шампион.

— Добре де, а къде е отивал? — попита Камерън. — Натам е пълна пустош… — Той се изправи и тръгна към вратата. — Трябва да проверя нещо.

Катлийн спря пред огледалото до входа на фоайето. Зачервените й от плач очи изглеждаха хлътнали заради големите тъмни кръгове, които ги ограждаха.

Изпаднала във вцепенение, тя методично си беше облякла зелено поло, вълнен шал, дънки и туристически обувки. Косата й бе вързана на опашка и носеше шотландска барета. Всичко това не й помагаше особено. Изглеждаше ужасно.

Извърна се от огледалото и видя намръщеното лице на слизащия по стълбището Майкълсън.

— Нещо ново за Лорне и Уилямс?

Той стисна зъби и кимна отсечено.

— Е? — подкани го Катлийн. — Казвай!

— Още… не сме открили Мари, но двама мои студенти намериха Гари. — Ученият се прокашля. — По-точно трупа му. В една от стопанските сгради.

— Какво?! Трупът му ли?…

Майкълсън отново кимна и извърна очи.

— Когато отидох да го видя, за малко да… Онзи гаден садист го е пробол в окото, Кат!

— Господи! Къде е полицията, по дяволите?

— Казах ти. Идват от Мъл с лека кола. Това ще им отнеме…

Катлийн скри лицето си в шепи и заплака.

— Не… Не разбирам какво става, Джон. Ние сме археолози, а не…

Майкълсън нежно я потупа по рамото.

— Замесили сме се в нещо. Кат. И причината е онази проклета книга.

Тя кимна и избърса очите си.

— Ами Мари?

— Когато се съмне, ще пратим да я търсят. Ще се наложи да…

— Професор Майкълсън? — повика го един от неговите докторанти: носеше слушалки и държеше уокмен.

Когато археологът се отдалечи, Катлийн се обърна към насядалите край камината членове на екипа. Горящият торф хвърляше отблясъци по напрегнатите им лица.

Тя си пое дъх, пъхна ръце в джобовете си и отиде в средата на помещението. Плъзна поглед по преподавателите и студентите, усмихна се на някои и окуражително кимна на други.

Чуваше собствения си глас, докато им разказваше каквото знаеше за стрелбата, изчезването на Мари Лорне и убийството на Гари Уилямс. Думите й обаче идваха отдалече, сякаш от подсъзнанието й, все едно си спомняше сън.