Ръката на пророка [bg]

— Да — отвърна тя. Трябваше да се вкопчи в таблото, за да се задържи в силно наклонилия се надясно хидроплан. — Обаче това едва ли е най-подходящото време за летене.

— Както и за плаване с надуваема лодка — отсече Джейми.

В мрака пред тях се извиси грамадна сянка, като гърбица на огромен звяр — полуостров Ардменах. Докато прелитаха покрай брега му, наричан Пустошта, прожекторите осветяваха подаващите се от водата скали — приличаха на дремещи морски чудовища.

По-навътре в залива се очерта Инч Кенет — остров, носещ името на един от учениците на свети Колумба. След малко Камерън натисна щурвала и прекара хидроплана между високите стени на острова и скалите на Ардменах. Издигнаха се ниско над островчето Самалан, после светкавично отново се спуснаха надолу и на Катлийн й се стори, че стомахът й ще се залепи за тавана на кабината.

За да се справи с гаденето, тя взе картата и видя, че се намират във вътрешността на залива Лох на Кийл, издълбан от ледник в масива на Мъл преди безброй години. Вдигна поглед и нещо привлече вниманието й, така че се наведе напред и се вторачи през стъклото.

На около двеста метра от северния бряг на Ардменах лъчите на прожекторите осветяваха ивица вода, която изглеждаше по-гладка и лъскава от морската повърхност наоколо — като диря от кола през снежни преспи.

— На север — североизток! — каза тя и сама се изненада от силата на гласа си. — Виждаш ли следата? Ей там!

— Виждам я! — ухили се Джейми и я плесна по коляното. — Браво, имаш орлов поглед.

Изтегли един лост и хидропланът подскочи — както й се стори — няколкостотин метра нагоре. Стомахът й пропадна като камък.

Камерън забеляза пребледнялото й лице и я успокои:

— Няма нищо, временно издигане при спускане на задкрилките.

Искаше й се да му отговори, че още нещо ще се надигне — и ще се разплиска наоколо, — но Джейми наклони самолета надясно и го насочи успоредно на водната диря.

После спусна задкрилките още малко, натисна щурвала и те се понесоха още по-ниско над водата. Джейми натискаше все едно караше велоергометър и когато задницата на хидроплана заподскача наляво-надясно, Катлийн отново трябваше да се вкопчи в таблото.

— Какво правиш, по дяволите?!

— Така намалявам височината, без това да се отразява на скоростта.

Скоро водната диря ясно се очерта под лъчите на прожекторите и след още няколко секунди видяха черния зодиак.

— Пипнахме го, Кат! — Камерън отново увеличи мощността и големите радиални двигатели зареваха по-силно. Той се засмя и очите му заблестяха диво. — Сега ще видим дали ще му хареса подире му да препускат четиристотин и петдесетте коня на самолетчето ми!