Ръката на пророка [bg]

Връчи го на Шюмер и продължи:

— Това е писмо от някой си Малх, епископ на ирландския диоцез Клонард, до папа Николай, пратено през осемстотин петдесет и девета година. Съдържанието му толкова ужасило Светия отец, че той предупреждава всички след него да внимават не само заради Църквата, но и заради самото християнство.

— За какво да внимават? — попита Шюмер.

Памфили остави тежката тишина да виси няколко секунди, после тихо отговори:

— За нещо, което се случи наскоро.

Кардинал Барберини насочи незапалената си лула към него.

— За какво говориш, Армано? Какво се е случило наскоро?

— Археолози откриха една древна книга на шотландския остров Йона. Убеден съм, че в писмото си до папа Николай Малх пише тъкмо за нея. — Памфили се обърна към немеца. — Да започваме, Дитер.

Кардинал Шюмер прокара пръсти по пергаментите в скута си и шумоленето на стара козя кожа сякаш отекна сред стените на древната подземна гробница.

Тихото ридание на кардинал Шон Фланиган прозвуча кухо, дори зловещо в каменната крипта.

— Това не е възможно… — промълви старецът, заровил лице в разкривените си от артрит ръце. — Просто не е възможно…

Памфили го потупа по рамото. Искаше му се да прегърне стария Шон, да го успокои с утешителни думи. Ала какво можеше да му каже?

Кардинал Барберини надигна дебелото си туловище и захапа лулата си от морска пяна.

— Какви гаранции можеш да ни дадеш, че това не е някаква… някаква хитрост, целяща да ти осигури нашите гласове в предстоящия избор на папа?

Памфили кимна.

— Очаквах такъв въпрос. — Насочи показалец към едрия си колега. — Но съм изненадан и оскърбен, че ми го задаваш тъкмо ти, Карло.

Когато се обърна към другите, в очите му пареха сълзи.

— Аз обичам нашата света майка Църквата, приятели. Обичам я повече от собствения си живот. Наистина ли смятате, че ще ви доведа в дълбините на тези свети катакомби, където преследваните християни е трябвало да погребват своите мъртъвци, за да… за да… — Прокашля се и избърса очите си.

С все още мокро от сълзи лице, кардинал Фланиган бавно се изправи и закуцука към него.

— Армано — дрезгаво произнесе той и хвана ръцете на Памфили. — Заклеваш ли се във всемогъщия Отец, Неговия единороден Син Исус Христос и пресвета Богородица, че тези документи са автентични?

— О, да, Шон. Заклевам се!

Фланиган се усмихна и стисна ръцете му.

— Добре, Армано, добре. Какво предлагаш?

— Значи вече си помолил този свой приятел да ни донесе книгата, така ли? — попита кардинал Росати.

Памфили кимна.

— Ще успее ли?

Памфили сви рамене и се извърна.

Росати се намести на ръба на каменната пейка и опря лакти върху коленете си.