Ръката на пророка [bg]

21.

Въпреки изпитото уиски Катлийн не можеше да заспи. Стегна колана на халата си и тихо слезе по скърцащото стълбище на хотела. Някогашната странноприемница беше затворена за през нощта. Единствено дишането на археоложката и воят на вятъра в комина на фоайето смущаваха тишината. В камината догаряха въглени, по пода пълзяха криви сенки.

Катлийн бързо мина през бара и слезе по стъпалата към остъкления коридор. В този момент нещо привлече вниманието й през стъклото: прожекторите на абатството осветиха силует на мъж, който прескочи каменната ограда край пътя и се затича към хълмовете покрай Маклауд Сентър.

Тя си погледна часовника. Три и половина след полунощ. Къде можеше да отива някой по това време, за бога?! От хотела до западния бряг на острова имаше само храсталаци и пусти плажове.

— И ти ли не можеш да заспиш?

Археоложката рязко се завъртя. На горното стъпало стоеше Джейми Камерън.

Катлийн се усмихна и поклати глава.

— Не… Бях тръгнала към лабораторията да проверя…

— Кат, преди… когато се отдръпнах… Искам да кажа… Съжалявам, че си отидох просто ей така. Аз…

Тя сведе очи за миг, после вдигна ръка, сякаш за да се защити от ослепителна светлина.

— Не, всичко е наред. Аз би трябвало да ти се извиня. Сигурно съм прекалила със скоча. — Смехът й заглъхна в неловко мълчание.

Пилотът плъзна носа на обувката си по стъпалото като срамежливо момченце.

— Джейми?

Той впери в нея небесносините си очи.

— Тази вечер може би се е получило недоразумение — каза Катлийн. — Навярно заради…

Разнеслият се от лабораторията трясък я накара да млъкне. Още преди Катлийн да се е усетила, Джейми скочи от горното стъпало и се втурна по коридора.