Ръката на пророка [bg]

Студентите и преподавателите кимнаха, но останаха по местата си.

— Хайде, колеги! — Тя плесна с ръце. — Имаме да вършим работа.

Майкълсън се приближи към тях, като клатеше глава и мърмореше:

— Страхотно, просто страхотно.

Катлийн го изгледа.

— Сега пък какво има?

— Атлантическа буря връхлита Хебридите от запад. Скоростта на вятъра надвишава сто и десет километра в час. Истински ураган. Отделни пориви надхвърлят сто и четирийсет километра. Моят студент чул информацията по оубънското радио. Вече е стигнала до островите Люис, Северен и Южен Юист.

— Поне сме от подветрената страна на Йона — въздъхна Катлийн.

Започващата буря явно изобщо не се интересуваше от този факт. Силен повей на вятъра разтърси прозорците и засвири по водосточните тръби.

— Кога ще стигне до нас? — попита археоложката.

— След няколко часа — отвърна Джон. — Ченгетата може и да не успеят да дойдат от Мъл преди бурята. Със сигурност ще спрат ферибота.

— Доктор Филипс?

Катлийн се обърна.

— Да?

Викаше я Шери Кънингам, собственичката на „Сейнтс Ландинг“.

— Ема Милър току-що се обади от болницата „Ню Ройъл Инфърмари“ в Глазгоу — задъхано и нервно съобщи жената. — Каза, че състоянието на професор О’Брайън се стабилизирало и го вкарали в операционната. Щяла да позвъни пак веднага щом научи нещо ново, но подчерта, че лекарите били оптимисти.

Катлийн се опря на един стол. Краката й бяха омекнали, очите й се насълзиха.

— Слава богу! — каза, като се мъчеше да не заплаче.

— Слава богу.

Рев на двигател привлече вниманието й към прозореца и Катлийн излезе на верандата. Джейми тъкмо влизаше в обръщалото на „Сейнтс Ландинг“ с едно атеве.

— Кат! — извика той, след като наби спирачки. — Видях го онова копеле!

Камерън угаси двигателя и когато тичешком се приближи към него, археоложката го завари с наведена глава, опрял чело на кормилото.

— Пре… пресякох острова и отидох до… до Дун И — все още задъхан заразказва той. — Луната се беше показала между облаците и успях да зърна силуета му. Беше на около половин километър от мен, на един от северните плажове. Качи се на надуваема лодка и пое на изток.

— Откъде знаеш, че е той?

— Кой друг може да отплава в тази буря, при това със зодиак и по това време? Призракът на свети Колумба ли?!

— Трябва да се обадим на полицията.

— Обади им се, ако искаш, обаче от него няма да има и следа. Запътил се е за Ълва или Лох на Кийл. Сигурно за Лох на Кийл. Там или ще го чака кораб, или ще слезе на сушата откъм северната страна на Мъл. И ще се скрие.