Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 137
Перейти на страницу:

— И какво се случи? — попита Сали.

— Нищо не можех да правя, подписах документите. Казаха ми, че имам пет минути да се сбогувам с бебето. Представяте ли си? Пет минути да се сбогуваш с детето си? Тя беше малка и безпомощна. Взех я на ръце и я доближих до лицето си. Говорих й шепнешком без прекъсване през всичките пет минути. Не си спомням всичко, което й казах, но й повтарях колко я обичам и колко съжалявам, че трябва да се разделим. Обещах й, че непременно ще я намеря. И тогава те дойдоха, и ми я взеха.

— И не можахте да я откриете?

Тя поклати глава.

— Дойдох да работя тук преди десет години с надеждата, че това ще улесни търсенето ми, но се оказа, че съм се заблуждавала. Законът си е закон. Дори за мен.

В помещението настъпи тишина.

— Скапана работа! — наруши мълчанието Сали.

Госпожа Теско кимна.

— Да, така е. Но най-лошото тепърва предстоеше. Когато се прибрах вкъщи, всички очакваха от мен, че ще оставя проблема зад гърба си и отново ще съм същата. Родителите ми, приятелите ми, всички. Според тях трябваше да се държа, сякаш нищо не се е случило, и да се върна към нормалния си живот. Дори си мислеха, че трябва да съм благодарна, загдето ми е даден втори шанс. Не ми беше позволено да говоря за това. Опитах се да говоря с родителите си, но те отказваха да обсъждат тази тема. „Всичко приключи — казваха те, — все едно че не се е случвало изобщо.“ Само дето то в действителност се случи. Искаше ми се да ги сграбча и да ги разтърся, да извикам: „Случи се!“ — Тя погледна към Фин: — Така че, когато говорите за майка си, сякаш знаете през какво е преминала — помнете, че нямате никаква представа за случилото се.

— Затова търся информация — отвърна той. — Затова съм тук, но вие ми казвате, че не можете да ми дадете такава информация. Защо? Може би сте права. Може би майка ми наистина не е искала да ме оставя, но това не съвпада с думите на хората, с които разговарях. От това, което досега научих за нея, разбирам, че е била точно човекът, който охотно би се отказал от детето си в името на собствения си комфорт и спокойствие.

— Може би. Но като човек, който работи тук от десет години и постоянно се среща с жени, издирващи децата си десет, двайсет, петдесет години, след като са ги дали за осиновяване, ще ви кажа, че жените със съдби като моята са много повече, отколкото предполагате. Разговаряла съм със стотици жени, които така и не успяват да преодолеят тежката раздяла с децата си. Те се измъчват ужасно в продължение на години. Някои от тях са толкова съсипани от загубата, че не знаят какво е щастие и радост.

— Може би. Но аз няма да разбера дали е било така и с майка ми, защото вие няма да ми дадете необходимата информация.

— Не мога. — Госпожа Теско поклати глава. — Законът…

— Майната му на закона.

Сали се наведе към жената.

— Госпожо Теско, познавам Фин само от година, но той е един от малцината добри хора, които съм срещала през живота си. Пое грижите за мен, след като баща ми беше убит, а майка ми ме заряза. Той наскоро разбра как се е казвала майка му и че е била убита. Ако вие бяхте на мястото на убитата и дъщеря ви търсеше информация за вас, не бихте ли искали служителите да са на ваша страна?

— Не знам.

— Напротив, много добре знаете.

Жената изгледа продължително момичето.

— Може да ми отнеме известно време, докато открия досието — каза накрая.

— Разбираме.

— Нищо не обещавам. Но ще си помисля.

Сали кимна.

— На това се надяваме.

Деветнайсета глава

Фин все още свикваше със съботите. През седмицата той беше толкова зает с работата и с грижите за Сали, че нямаше време да мисли. Спреше ли се, всичко щеше да отиде по дяволите. Когато идваше уикендът обаче, беше време да си поеме дъх и да понесе трудностите да бъде попечител на чуждо дете. Именно това време най-много го плашеше. Именно това той най-много се боеше да не оплеска.

Тази събота Сали спа до по-късно от обикновено. На връщане от Ню Хемпшир спряха по пътя да вечерят и се прибраха по-късно, отколкото планираха, Фин по навик се събуди в пет и половина. Искаше да поспи до по-късно, но вътрешният часовник не му позволяваше. Една от ирониите на стареенето: колкото повече му се спеше, толкова повече тялото му се съпротивляваше на съня.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)