Зодия убиец [bg]

Доколкото Фин можеше да прецени, отделът за осиновяване се състоеше от три помещения: кабинетът на госпожа Теско, приемната с бюро за секретарката й и стаята с архивите.

— Искам да погледна досието си — каза Фин.

— Разбирам, господин Фин, но — както вече ви обясних по телефона — първо досието ви трябва да се открие. Сигурна съм, че разбирате. Предвид факта, че досието ви за осиновяване е отпреди повече от четирийсет години, никак не е лесно да бъде открито. — Тя посочи към стаята зад нея, пълна с шкафове с папки. — Виждате ли ги? Те са само част от архива. Всичко от последните пет години е качено на компютри. Останалото навярно е забутано в тази стая или е отишло в щатския архив.

— Ами тогава го изровете — отвърна Фин.

Тя се намръщи.

— Непременно ще го сторим, но ще отнеме известно време. Обикновено се стараем да удовлетворяваме заявките в рамките на две седмици.

— Две седмици? Защо толкова дълго?

— Ами, както казах, намирането на досието е само първата работа. Щом го открием, трябва да извадим информацията, за да ви я предоставим.

— Как така „да извадите“? Искам цялото досие.

Госпожа Теско се облегна назад в стола си.

— Разбирам ви, но не мога да ви предоставя цялата информация, която се съдържа в досието. — По погледа й Фин разбра, че за нея той е само поредният досадник и натрапник. — Казахте, че сте адвокат, господин Фин, нали така?

— Да.

— Тогава не може да не знаете, че съм длъжна да спазвам закона по отношение на информацията, която ви предоставям. А съгласно законите на щата Ню Хемпшир единствената информация за родителите ви, която мога да ви дам, е така наречената „неидентифицираща“ информация. Тя включва история на заболяванията, алергии, общи обяснения — всичко, което не разкрива кои са родителите ви. Роден сте през шейсетте години, а в онези дни се практикуваха закрити осиновявания, при които хората имаха право да запазят самоличността си в тайна. Чак наскоро тенденцията се обърна към откритите осиновявания.

— Но аз вече знам коя е била майка ми, както и че е мъртва. Търся каквато и да било допълнителна информация за нея.

— Разбирам ви, но не мога да ви предоставя нищо, което да е различно от общата информация.

— За Бога, тя е мъртва! Кой ще се оплаче?

Госпожа Теско кимна.

— Разбирам емоциите ви, но тази система не е създадена да функционира по този начин. За добро или лошо системата е създадена да защити личния живот на хората, да гарантира анонимността им. По онова време е било напълно резонно.

— Защо?

— Защото тогава осиновяванията са били важни за страната. Особено през петдесетте и шейсетте години на миналия век осиновяването е било много разпространено. Броят на осиновяванията се е движел между десет хиляди деца годишно преди Втората световна война до над сто и петдесет хиляди годишно след войната. Имало е буквално експлозия на раждания на бебета от неомъжени майки. Грижите за тези бебета са били приоритет на обществото.