![Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/5/zodiya-ubiec-bg-download.jpg)
Зодия убиец [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-315-0
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
— Да настоява колкото си ще. Няма да стане.
Фин кимна.
— Лиса може ли да наглежда Сали тази сутрин?
— Да — отвърна Козловски. — Обаче може да поиска обяснение.
— Ще й кажеш ли?
— Не всичко. Поне докато не сме сигурни.
Вратата на стаята на Сали се отвори.
— Не искам Сали изобщо да знае за тези неща — побърза да каже тихо Фин.
Козловски кимна.
Секунди по-късно момичето влезе в кухнята и попита:
— Добре, някой ще ми каже ли каква беше тази работа?
Двамата мъже се спогледаха.
— Нищо — отговори Фин.
— Аз не съм идиотка.
— Бях навън и тичах, когато дойде Коз, а ти не си му отворила, като е звъннал отдолу. Обезпокоих се да не ти се е случило нещо.
— Това не беше безпокойство, ами чист страх.
— Сериозно ти говоря, не се тревожи за това. Лиса иска да й помогнеш с бебето тази сутрин. Може ли?
— Може, ако ми кажеш какво става в действителност.
Фин остави без внимание ултиматума.
— По обяд? — попита той Козловски.
— Става.
— Добре. — Фин плесна с ръце, за да даде знак, че разговорът е приключил. — Ще отида да си взема душ.
— Аз се връщам вкъщи — каза приятелят му.
Сали изгледа първо единия, после другия.
— Страхотно. А аз ще си седя тук сама и ще се опитвам да не мисля какво премълчавате.
Двайсета глава
Лонг бързо откри каква е връзката между Елизабет Конър, Иймън Макдугъл и сенатор Джеймс Бюканън. Трябваше му само да вкара имената им в Гугъл и най-горният линк го отведе към уебсайт със списък на лицата, направили дарения за предизборните кампании на политиците. Конър и Макдугъл бяха направили дарения за кампанията на сенатора. Сам по себе този факт не значеше нищо. Но Лонг продължи да се рови и научи, че двамата са не просто дарители, а дарители на значими суми. В действителност всеки от двамата беше дал максималната допустима от закона сума и за двете предизборни кампании на Бюканън — две хиляди и четиристотин долара.
За Макдугъл това бяха джобни пари. Никой не знаеше колко точно е спечелил Макдугъл — голяма част от приходите му бяха незаконни, — но се измерваше в милиони. Лонг беше видял обаче апартамента на Елизабет Конър. За обитателите на този квартал не беше привично да даряват хиляди долари на политици. Нямаше логика, но намирисваше на мотив за извършване на убийство.
Той продължи да рови.
Половин час по-късно установи още нещо. Като че всички служители на „легалните“ фирми, контролирани от Макдугъл, бяха дарили максимална сума за кампаниите на сенатор Бюканън. От мениджърите до чистачите, всеки от тях беше дарил една и съща сума.
Лонг отново се върна в Гугъл и потърси адреса на федералната избирателна комисия. Когато влезе в страницата на комисията, набра телефонния номер на местното им поделение.
Телефонът иззвъня десетина пъти, преди да му отговорят.
— ФИК — чу се уморен бюрократичен глас.
— Здравейте, на телефона е детектив Лонг от бостънската полиция, отдел „Убийства“. Искам да говоря с човека, който се занимава с разследвания на финансови злоупотреби по време на избирателните кампании.
Коул беше паркирал на улицата и наблюдаваше двамата мъже в малкия кабриолет. От инженерна гледна точка това беше ужасна кола. Държеше се добре на пътя, но двигателят нямаше достатъчно мощност, за да даде на машината ускорението, характерно за този род спортни кабриолети. Когато шофьорът натиснеше педала на газта, малкият четирицилиндров двигател трябваше да полага такива неимоверни усилия, че в едно автомобилно списание журналист беше оприличал шофирането на управление на стар аероплан, но без крила.
И все пак като човек, който разбираше ролята на емоцията и страстта по автомобилите, Коул се възхищаваше на верността на адвоката. Не всеки можеше да остане предан на нещо, което беше в разрез с рационалното, като този четирийсетгодишен двуместен кабриолет.
Той сложи блутут-а на ухото си и набра номера. Макдугъл вдигна още преди Коул да е чул позвъняването.
— Те са тук — каза Коул.
— Те?
— Той е с бившето ченге.
— Отвън?
— Да, и влизат.
— По пътя насам отбиха ли се някъде?
— Адвокатът взе ексченгето. Това е.
— Ти отвън ли ще останеш?
— Не. Ще ги проследя отново, когато свършиш с тях. Но първо ще отида до кантората на адвоката. Задръж ги за петнайсет минути, докато поставя „очи“ на компютъра му и „уши“ на телефона му.