Зодия убиец [bg]

— Страхотно. Всеки е получил, каквото е искал. С изключение на самите деца.

— С изключение и на майките, до голяма степен — добави тихо госпожа Теско.

— Не разбирам. Нали казахте, че майките е трябвало да се отърват от грешките си. Точно това са искали.

Тя поклати глава.

— В повечето случаи се оказва, че не е вярно. Момичетата — и трябва да се има предвид, че тук говорим предимно за момичета — обикновено не са били информирани, че могат да запазят децата. Това е било изключено като вариант. Казвали са им, че единственият начин да имат що-годе нормален живот, е да дадат децата за осиновяване. Понякога са им казвали, че стореното от тях е изключително неморално и им се е втълпявало, че не са достойни и не са способни да се грижат за децата си.

— Само някакви си квалификации не биха спрели една майка да задържи бебето, ако наистина силно го иска.

Госпожа Теско отново го изгледа укорително.

— Разбирам гнева ви, господин Фин. Сигурна съм, че хората непрекъснато са ви повтаряли, че майка ви не ви е искала, че се е отказала от вас, защото е мислела, че животът й ще се нареди по-добре без вас. Тази история винаги присъства, от десетилетия я пробутват на осиновяваните и на осиновяващите ги семейства, както и на обществото като цяло. Няма проблем, защото родните майки така или иначе не си искат децата.

— През последния ден понаучих това-онова за майка ми. Изглежда, в моя случай е било истина.

— Може би. Съгласна съм, че в някои случаи е вярно. Но не в повечето от случаите. Повярвайте ми.

Сали, която до този момент мълча и наблюдава госпожа Теско, се намеси, както винаги ефектно:

— Вие сте дали детето си за осиновяване. — Думите излязоха от устата й ясно и точно, с равен тон, без никаква емоция. По същия начин би могла да коментира дрехите, с които беше облечена жената.

Госпожа Теско остана изненадана. Тя се обърна към Сали, сякаш чак сега забеляза присъствието й в стаята.

— Не — тихо отвърна възрастната жена.

— Затова сега работите тук, нали? — попита Сали.

Госпожа Теско отново погледна към Фин.

— Само се опитвам да ви обясня какъв е законът. Това няма нищо общо с… — Тя си пое дълбоко дъх. — Мога да ви дам само толкова информация, дори и цялата информация да се намираше тук, което не е така.

Фин погледна първо Сали, после жената.

— Тя позна, нали? Вие сте дали детето си за осиновяване.

— Има ли значение?

— Може да има, може и да няма. Но искам да знам.

Жената отвърна поглед и стисна юмруци. Накрая кимна.