Зодия убиец [bg]

Жената поклати глава, стискайки нервно длани.

— Някои от другите момичета изобщо не виждаха бебетата си. Така ги учеха в дома — пълно изолиране от самото начало. Понякога не само ги учеха и окуражаваха, но ги караха насила. Казваха, че така било по-лесно. Не мисля, че постъпваха правилно. Прекарах три великолепни дни с дъщеря ми, казвах й колко много я обичам и че постъпвам правилно, че е за нейно добро. Всичко беше лъжа и аз го съзнавах, но въпреки това й го казвах. Защото бях добро момиче и така ме бяха инструктирали да й казвам.

След три дни дойдоха и ми я взеха. Дадоха ми да подпиша някакви документи, а аз се разкрещях и отказах да ги подпиша. Казах им, че искам да запазя бебето. Такъв скандал вдигнах, че трябваше да повикат санитарите. И тогава човекът, който ръководеше болницата, дойде да говори с мен. Беше много спокоен, имах чувството, че и преди е водил подобни разговори с други момичета. Обясни ми колко по-добре ще бъде за момичето да бъде осиновено. Нарече дъщеря ми „момичето“, защото ние нямахме право да даваме имена на децата си — това беше привилегия на осиновителите — но въпреки всичко аз дадох име на дъщеричката си. Кръстих я Кристин. Говорех й, повтарях й името й и й казах да ме запомни и да помни, че истинското й име е Кристин. Както и да е, той ми каза, че момичето ще е по-добре при истинско семейство. Каза, че се обадил на баща ми, който бил категоричен, че не мога да се върна с детето у дома. Също добави, че баща ми отказал да дойде да ме прибере. Аз отвърнах, че ми е все едно. Той кимна и ме попита как смятам да платя. „Да платя за какво?“ — попитах го аз и той ми отговори, че съм дължала заплащане за три месеца болничен престой и медицинско обслужване, които разноски обаче щели да бъдат покрити, ако дам детето и то бъде осиновено. Но ако откажа да го дам, тогава трябвало да платя. Сумата възлизаше на почти хиляда долара, но и милион да беше, за мен беше все същото. Казах му, че нямам никакви пари, и той отвърна, че тогава ще трябва да се обърне към полицията. И докато въпросът се реши, момичето щяло да бъде дадено в щатски дом за сираци, защото щом не съм могла да платя, това означавало, че няма да мога да се грижа за детето.

— А бащата? — попита Сали. — Момчето, от което забременяхте?

Госпожа Теско се разсмя с изненадана физиономия.

— О, не, той нямаше никакви проблеми. Такъв беше общоприетият двоен стандарт: той изобщо не беше засегнат по какъвто и да било начин. По онова време се смяташе, че е проблем на момичето, не на момчето. Ако не друго, случилото се сигурно издигна репутацията му. След като му казах, че съм бременна, го видях и го чух само един-два пъти. Не че имаше някакво значение — той определено не разполагаше с възможности да помогне беше само на седемнайсет.