![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
Опитах се да скрия раздразнението си от тази новина. Нещата досега вървяха толкова добре.
— Анна, хората забравят рождените дни постоянно. Това не означава непременно нещо.
— Но Марти винаги е бил внимателен в това отношение. А и баща му твърди, че никога досега не е пропускал.
Не можех да измисля правдиво извинение за този пропуск на Марти.
— Какво му каза?
Тя вдигна рамене.
— Какво друго бих могла, освен че Марти е изчезнал преди седмица и нямам ни най-малка представа къде е? Искаше да знае защо не съм го уведомила веднага. Отговорих му, че не съм могла, защото нямам телефонния му номер, но разбрах, че не ми повярва.
— Само че сигурно не го е казал?
— Не, но ми даде да разбера, че така мисли. Попита защо Марти е напуснал и когато му отговорих, че нямам представа, той рече: „Е, поне направихте ли нещо, за да го откриете?“ Като че ли на мен просто не ми пука! — Тя сърдито изтри сълзите си с опакото на ръката.
— Хайде. Седни. — Хванах я за ръката и я отведох до един стол. Пръстите ми запазиха осезаем спомен от допира. Налях кафе за двама ни и се настаних срещу нея. — Каза ли му, че си ходила в полицията?
Тя кимна.
— Да, но когато му обясних какво правят, той отвърна: „Значи всъщност не правят нищо.“ После поиска да знае какво друго съм предприела и когато се наложи да му кажа, прозвуча, като че ли не съм направила нищо. Накара ме да се почувствам като безсърдечна кучка.
— Съвсем не си такава.
— Не, но той просто… ох, нали разбираш, накара ме да се почувствам така, като че ли дори не се опитвам да намеря Марти. Едно разбрах — мислеше си, че знам повече, отколкото му казвам. Очевидно смяташе, че съм направила нещо, за да накарам Марти да замине.
Изпитах гняв заради нея.
— Това са глупости!
— Не знам, започвам да се питам. — Гласът й беше на ръба на истерията. Държеше чашата си кафе с две ръце, сякаш се опитваше да се стопли с нея. Изглеждаше много уязвима.
— Ей, не бива! Не му разрешавай да те разстройва, вероятно се е нахвърлил върху тебе само защото ти си била насреща му. Нали спомена, че Марти не се е разбирал с него? — Тя кимна. — Е, значи това е! Сега знаеш защо. Ако си прави прибързани изводи като този, очевидно е напълно лишен от здрав разум! — Вече бях готов да не го харесам.
— Знам, вероятно си прав — отвърна Анна малко по-спокойно. — Но все пак той ме накара да осъзная, че не правя нищо. Марти изчезна, а аз просто си седя и чакам да се върне. Това не е достатъчно.
— Направи всичко, което можеше. Бащата на Марти предложи ли какво друго би могла да направиш или какво самият той ще направи? Или само се задоволи с това да те критикува?
Тя въздъхна уморено.
— Ще отиде в Министерството на външните работи да види с какво биха могли да съдействат, така че му обещах да отида в посолството тук. — Поклати глава. — Трябваше сама да се сетя за това.
Същото важеше и за мен.
— Дали ще са в състояние да помогнат?
— Не знам. Може да успеят да натиснат полицията да вземе по-сериозни мерки. — Не звучеше особено обнадеждена. — Нещо би трябвало да ги принуди. Снощи се обадих да им съобщя какво бе казал бащата на Марти. Помислих си, че това би могло да ги подтикне да приемат случая по-сериозно, но със същия успех можех и да не си правя труда. — При този спомен устните й се свиха. — Говорих с тази… — Потърси подходящо определение. — Тази свиня, сержанта, който просто ми отвърна, че ще си запише. Така че попитах какво друго ще направят и той ми отговори, че Марти вече е в списъка на изчезналите и ще продължават да си отварят очите за него. — Вълнението й нарасна, докато отново преживяваше разговора. Остави кафето си сърдито. Малко от него се изля в чинийката. Анна не забеляза.
— Възразих, че да си „отварят очите“ не е достатъчно! Та Марти е изчезнал, за Бога! Човек би си помислил, че поне трябва да направят опит да го открият! Особено пък сега, когато дори родителите му започват да се безпокоят! Но той само се нервира и каза, че съжалява, задето моят „момък“ ме е напуснал, но те не са детективска агенция и от тях не се очаква да откриват всеки, решил да напусне дома си.
Направи пауза, като очевидно опитваше да се успокои.
— Господи, толкова бях ядосана. Не си направих труда да отвърна нищо повече. Ако го бях сторила, само щях да съжалявам. След разговора с него и с бащата на Марти просто ми се щеше… да крещя. — Пое си дълбоко въздух. — Надявам се само да накарам посолството да предприеме нещо. Не мога повече да издържам да седя така, без да зная нищо. Ако в скоро време не направя нещо, ще полудея!