Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 104
Перейти на страницу:

— Знам. Изглежда, сякаш ме е напуснал.

Не отвърнах нищо. За известно време Анна мълчеше.

— Но в такъв случай защо не си е взел всичко? — избухна тя. — Повечето му дрехи още са тук. Както и всичките му лични вещи. Ако е искал да ме напусне, би си взел всичко, нали?

— Не знам, Анна.

— И защо не се е свързал с мене? Или с университета?

— Може би… — Спрях. — Няма значение.

— Не, довърши си мисълта. Моля те.

— Не ме разбирай неправилно, Анна. Не твърдя, че е така. Но… ами може би е почувствал, че има нужда от време да помисли.

— Какво искаш да кажеш?

Започнах предпазливо.

— Е, може би не се е свързал с тебе, защото се е боял. Не искам да те разстройвам, но явно е нещо повече от съвпадение, че това се случва само седмици преди двамата да заминете за Америка.

Тя се намръщи.

— Искаш да кажеш, че може да е размислил?

— Допускам само, че е възможно.

Анна помисли върху това за миг.

— Не. Не, не би направил такова нещо, без да ми каже. Освен това тази идея му харесваше не по-малко, отколкото на мен. — Говореше уверено.

Наклоних глава.

— Очевидно ти го познаваш най-добре. Но се опитай да погледнеш на нещата обективно. Знам, че е трудно, но ако разгледаш голите факти, като забравим за миг за кого става дума, наистина изглежда, че би могъл да се направи такъв извод. Марти прекарва два дни сам и в деня, преди ти да се върнеш, той изчезва с куфар и с паспорта си.

— Искаш да кажеш, че може да е заминал за Америка без мен?

Всъщност не точно това имах предвид, но идеята ми изглеждаше добра. Вдигнах безпомощно рамене. Анна мълчаливо размисли върху тази нова вероятност.

— Не, не би го направил — реши тя след малко. Но изглеждаше не толкова уверена, колкото преди. — Не и без да ми каже нещо. А и повечето му вещи са още тук. Сигурно смята да се върне. Може да е взел паспорта си само защото… защото…

Не продумах нищо. Тя се усмихна тъжно.

— Не мога да се измъкна от това, нали? Защо иначе ще вземе паспорта си, ако не е смятал да го използва?

— Сигурен съм, че може да има ред причини — отвърнах. Но не се опитах да посоча някоя.

Анна се втренчи в пространството.

— Само се надявам скоро да ми се обади.

Потупах я по ръката.

— Сигурен съм, че ще го направи.

* * *

През следващите няколко дни се установи някакво напрегнато спокойствие. Анна беше мълчалива и затворена. Обаждаше се в полицията често, за да се увери, че наистина се опитват да открият Марти. Те твърдяха, че правят всичко по силите си, но Анна не беше убедена. Собствената й безпомощност й тежеше не по-малко от изчезването на Марти. Отклони предложението ми да си вземе отпуска.

— Предпочитам да работя, отколкото да си стоя вкъщи и да чакам — рече тя.

Започнах да усещам предпазлив оптимизъм. Бях дал на Зепо ваканция за неопределено време, като му бях казал, че ще се свържа с него, когато отново ми потрябва. Между нас имаше мълчаливо съгласие, че първоначалната сделка да прелъсти Анна си оставаше. Дали защото самият Зепо виждаше в това несвършена работа, или защото просто не му беше хрумнало да се замисли по въпроса, нямах представа. Само се радвах, че явно го приемаше за нещо, разбиращо се от само себе си.

Във всеки случай не смятах да му се обаждам седмици наред. Не си представях Анна да бъде отзивчива към вниманието на друг мъж толкова скоро след изчезването на Марти. Но при очевидната липса на загриженост от страна на полицията и при положение че тя все повече приемаше факта — Марти я е напуснал по собствена воля — започнах да си мисля, че Зепо можеше да поднови опитите по-скоро от заплануваното.

За съжаление оптимизмът ми се оказа преждевременен. Щеше да се намеси неочаквана страна.

13

Тъй като Анна не можеше да се свърже с родителите на Марти, бях решил, че спокойно мога да не се безпокоя за тях. От онова, което бях чул, те не изглеждаха особено близки със сина си и ми се струваше разумно да предположа, че няма да разберат за изчезването му поне в близко бъдеще.

Някои неща обаче са непредсказуеми. Когато Анна влезе в галерията седмица след изчезването на Марти, веднага забелязах, че беше много разстроена.

— Какво е станало? — попитах.

Направи опит гласът й да прозвучи спокойно.

— Снощи се обади бащата на Марти.

— Баща му? — Потърсих подходящ отговор. — Има ли някакви вести от него?

— Не. Затова се обади. Преди два дни майка му имала рожден ден и той нито изпратил картичка, нито се обадил. Баща му възнамеряваше да го скастри, че е забравил. — Анна изглеждаше изплашена като малко дете. — За първи път не се обажда на рожден ден.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)