Ези-тура [bg]

— Но си дошъл, въпреки това. С оръжие.

Бях предал беретата на първите пристигнали ченгета, заедно с разрешителното ми да я нося. Вероятно щяха да я държат поне шест месеца, преди да ми я върнат, ако изобщо я върнеха.

— С оръжието ти не е стреляно — намеси се детектив Линда Васкес. Почти бях забравил, че е с нас.

— Да. Хукнах към тримата точно когато фалшивият полицай извади пистолета си.

— Защо не стреля? — попита Васкес.

— Както тичам? От петдесет метра? Към трима души? — Обърнах се към Бариос. — Джордж, водил ли си новобранката си на стрелбището?

Васкес изобщо не се смути.

— След като извършителят е потеглил с АТВ-то, защо не стреля по него тогава?

— Защото исках да стигна при Виктория и Елена. И АТВ-то сви към Оушън Драйв. Ако бях стрелял, вероятно щях да улуча някой пиян турист от Айова.

Васкес доби озадачен вид, като че ли нещо, което казах, не се връзваше.

— Твърдиш, че си дошъл тук, за да защитиш жените.

— Не разбирам, детектив. Да не би да ме упрекваш, че не съм стрелял към града? Искаш да се бях държал като шерифа Уайът Ърп, както направиха вашите приятелчета преди няколко години?

— Това е друга история — прекъсна ме Бариос.

Не искаше да говорим за това. Колинс Авеню, Ърбан Бийч, 2011 г. Не най-славният момент за славните ченгета от Маями Бийч. Дават знак на мотоциклетист да спре. Той не спира, при което десетина полицаи изстрелват по него 116 куршума. Да, убиха го. Няколко пъти. Също раниха и трима пешеходци.

— Просто изглежда странно — каза детектив Васкес. — Самоназначил си се за бодигард на твоята приятелка…

— Колега.

— Пристигаш с пистолет, обаче си на такова разстояние, че всъщност няма какво да направиш.

— Дойдох, в случай че се появят Алекс Горев и главорезите му. Ще ги позная от три преки. Бих могъл да ги спра. Полицай на АТВ… това не изглежда особено опасно.

— Когато онзи тип е приближавал жените, не ти ли мина през ум, че може да не е полицай? — попита Васкес.

— Че защо? Беше с униформа и се движеше със средство, което приличаше на полицейско.

Двамата детективи се спогледаха. Сякаш решаваха за какво да говорят. Отгоре се разкрякаха няколко бели чайки, после кацнаха на мокрия пясък и се заеха да кълват наоколо в търсене на закуска. Аз самият нямаше да откажа чаша кафе.

— Не си наясно как ние виждаме нещата, нали, Ласитър? — попита Бариос.

— Не ме бива да мисля като ченге. Може да ми нарисуваш нещо на пясъка с пръчка.

— Ще ти дам жокер. По някаква причина си решил, че другото момиче от бара, Надя Делова, няма да ти е от полза за делото. Не си искал да те свързват с нея. Казваш на своята много привлекателна колежка да се откаже. Тя обаче не се отказва. Не ме питай защо. Още не знам. Казвам, че има репутация на невероятно етичен човек, което не може да се твърди за теб или Соломон.

— Добре. Да приемем, че всичко, което казваш, е истина — казах. — Какво от това?

— Замисли се малко, Ласитър. Хайде. Мобилизирай размътения си от сътресенията мозък и го използвай.