![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Ще поискаме отказ.
— Правата на клиента ми за честен процес имат превес над нуждата ви от секретност. Искането се отхвърля.
— Имате скрупули колкото улична котка.
— Благодаря. Чувствай се свободна да дадеш на Пинчър идея за защитната ми пледоария. Той винаги се е стремял да се мазни на федералните. Може би двамата ще измислите нещо, което няма да ти струва кариерата.
Тя помълча известно време, после попита навъсено:
— Какво искате?
— Сделка, която да ме удовлетворява. Вие ще държите Надя настрана от съдебната зала, аз ще опазя Соломон настрана от затвора.
— Това се нарича изнудване, господин Ласитър.
— Не, не се нарича така. Нарича се адвокатска защита.
29
Надя и федералните (част пета)
Седмица преди убийството на Горев.
Офис на щатския прокурор за област Южна Флорида
Относно: Разследване на клубове за шампанско в Саут Бийч, неизвестен извършител.
Дело № 2014-73-В
Показания на Надя Делова
7 юли 2014 г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
7 юли 2014 г. (ПОВЕРИТЕЛНО)
В: [Прокурор Дебора Сколино] Само още няколко въпроса, преди да си тръгнете.
О: [Надя Делова] Нямат край.
В: Познавате ли човек на име Бени Бижутера?
О: Да. Всички момичета познават Бени.
В: Клиент ли е?
О: Елена смята, че е съдружник на Николай Горев. Може дори да е големият бос.
В: Значи клубът е собственост на Бени?
О: Той има много клубове. Но това са само приказки между нас.
В: Бени някога давал ли ви е подаръци?
О: Медальона ми.
В: Отбелязвам за протокола: диамантен медальон… какво ще кажете, Надя, четири или пет карата?
О: Не знам. Голям е.
В: Правили ли сте секс с Бени?
О: Да.
В: Затова ли ви даде диамантения медальон?
О: Даде диаманти на всички момичета в бара.
В: Защо го е направил?
О: Защото е щедър джентълмен.
В: Знаете ли откъде Бени е взел тези диаманти?
О: Откъдето ги вземат бижутерите. Не е моя работа.
В: Истината ли е това, госпожице Делова?
О: Да.
В: Знаете, че имунитетът ви не ви защитава в случай на лъжесвидетелство.
О: Непрекъснато ми го повтаряте.
В: Чували ли сте някога Николай Горев и Бени Бижутера да говорят за диаманти?
О: [не отговаря]
В: Госпожице Делова…
О: Винаги едно и също. Бени пита: „Кога ще дойдат диамантите?“ Николай отговаря: „Когато дойдат, ще дойдат“.
В: Значи си давате сметка, че Горев се занимава с контрабанда на диаманти?
О: Те не казват тази дума. Контрабанда. Аз никога не я казвам. Само вие я казвате.
В: Когато сте с микрофона и разговаряте с Горев, трябва да го накарате да спомене диамантения бизнес. Накарайте го да използва думата „контрабанда“.
О: Той не е идиот.
В: Какво означава това, госпожице Делова?
О: Защо направо не го помоля да ме застреля?
30
На брега
„Няма да се страхувам.
Няма да се страхувам“.
„Ако го повтарям достатъчно — мислеше си Виктория, — ще се получи“.
Ласитър й бе казал да не ходи там, но тя искаше да узнае истината и това беше единственият начин да се добере до нея.
Беше оставила колата на свободно място на Оушън Драйв и Шеста улица. Дори и в три и половина през нощта улиците бяха пълни с хора. Туристи, местни гуляйджии, обикновените групи младежи — момчета и момичета, — които приличаха на модели и спасители, които се забавляват. От кафенетата и баровете по западната страна на улицата все още се носеше музика. Виктория мина през портата на оградата от морски камък, която отделяше тротоара от пясъка, и тръгна към водата.
Пред нея беше тъмният океан, шумът на вълните напомняше мек шепот в нощта. Зад нея бяха светлините на Оушън Драйв. Тя сви наляво и тръгна на север, към Десета улица. Мина покрай детска площадка, чиито пързалки и катерушки хвърляха причудливи сенки върху пясъка.
Събра смелост и тръгна по-близо до водата, все по-навътре във всепоглъщащата тъмнина.
Щеше й се да грееше фамозната луна на Маями — матови лъчи по леките вълни. Обаче нощта беше безлунна, тъмна и ветрецът едва се усещаше.
Замисли се за двамата мъже, чийто живот се бе преплел с нейния.
„Стив и Джейк. И двамата ме разочаровахте“.
Винаги си бе давала сметка, че Стив гледа на правосъдната система като на машина, чиито гайки може да навива почти до скъсване. Сега бе установила, че и Джейк е същият — той смяташе системата за тежка боксова круша. Блъскай, докато от шевовете не потече пясък.