Ези-тура [bg]

— Ранена ли си?

Не ми отговори, а пропълзя към Елена. Обърна я внимателно. Гърдите на Елена бяха окървавени. Две рани, едната в средата, в гръдната кост. Другата сантиметри вдясно. И трета рана, точно между очите, които бяха отворени и обърнати нагоре.

Две в гърдите, една в главата.

Полицаите ги обучават на това. Също и наемните убийци обаче.

Коленичих и прегърнах Виктория, която трепереше.

— Проснах се на пясъка и си мислех, че след миг ще умра. Но той не стреля по мен. — Разрида се. — Боже… Горката Елена.

— Съжалявам — казах. — Не ставам за бодигард.

— Не. Ти беше прав. За бога, Джейк, заради мен я убиха!

— Грешката е моя — казах. — Трябваше да съм с теб.

По дяволите! Опитах да ги защитя и се провалих с гръм и трясък. Истината е, че Елена умря и заради двама ни.

Призори минаха неколцина бегачи и бързоходци, които почти не обърнаха внимание на местопрестъплението. Ченгетата на Маями — истинските — ни разпитваха дълго и досадно.

Поотделно.

Започнаха с Виктория.

Когато стигнаха до мен, слънцето вече надничаше над хоризонта, където океанът се срещаше със сиво-синкавото небе. Бяхме под шатрата, която полицаите предвидливо издигнаха близо до поста на спасителите. Бяха оградили с ленти плажа от каменната стена към улицата до самата вода, където забиха метални рейки. Започваше приливът и скоро местопрестъплението щеше да е под вода.

Направиха снимки, пресяха пясъка, за да намерят гилзите, отбелязаха местата им с флагчета. Дойде човек от патоанатомията и взе трупа. В моргата щяха да направят пълна аутопсия.

Разпитваха ме детектив Джордж Бариос и млада полицайка от „Убийства“, детектив Линда Васкес. Приличаше на петнайсетгодишна. Предположих, че Бариос я обучава. От друга страна, ченгетата често разпитват по двама. Единият може да пропусне нещо, което другият да улови. Единият може да задава въпроси учтиво, а другият да те удря по топките с телефонния указател — не че останаха много в ерата на интернет и мобилните телефони.

И Джордж Бариос, и Линда Васкес бяха със сини униформени якета с надпис „Полиция Маями Бийч“ на гърба. След около час слънцето щеше да ги накара да съжаляват, че са ги взели. Бариос изглеждаше уморен. Може би трийсет години събуждане посред нощ по подобни поводи си казваха думата.

— Може ли по-кратко? — попитах. — Безпокоя се за Виктория.

— Тя е добре — увери ме Бариос. — Ако има нужда някой да я гушне, имаме хубави парамедици за целта. — Изгледа ме особено. — Но е похвално, че опитваш да я предпазиш.

— Това въпрос ли е, Джордж?

— Не. Ето го въпроса: Чукаш ли я?

— Какво общо има това с всичко останало? И отговорът е „не“.

— Тогава ми помогни да схвана какво се е случило. Знаел си, че госпожица Лорд ще дойде на брега посред нощ, за да се срещне с момичето от „Анастасия“.

— Елена Туркина. Нека поне й окажем почит, като я наричаме с името й.