Мозайка от убийства [bg]

16. Пица лой на Кука

Думата беше със седем букви, като втората беше „О“, а четвъртата — „И“. Беше сигурна, че отговорът е нещо очевидно, но по някаква причина не успяваше да се сети за него. Дали търсената дума наистина беше някаква храна, както подсказваше определението? Или беше истинското име на някой известен човек по прякор „Куката“? Последното не й се струваше особено вероятно. В кръстословицата на този вестник обикновено нямаше имена на известни личности, освен ако не бяха класически автори или художници. В такъв случай, дали „Кука“ имаше и някакво друго значение, което й убягваше? Тя захапа върха на химикалката „Паркър Джотър“, която си пазеше специално за попълване на кръстословици. А после изведнъж се сети. Отговорът беше толкова очевиден! И през цялото време беше пред очите й. „Пица лой“. Това беше анаграма! А „на“ означаваше, че търсената дума е синоним на „Кука“. Може би не беше съвсем честно да я изписват с главна буква, но… Тя попълни липсващите букви: „П-О-Л-И-Ц-А-Й“. Естествено, това я накара да си спомни за Магнъс и за полицейските коли, които беше видяла да прекосяват селото, както и за униформените полицаи, които сигурно обикаляха имението и в този миг. Какво щеше да стане с къщата сега, когато брат й беше мъртъв? Предполагаше се, че Франсес ще продължи да живее там. Но тя нямаше право да я продава. Това беше част от условията в акта за унаследяване — подробния документ, предаван от поколение на поколение във фамилията на собствениците на имението „Пай Хол“. Сега собствеността щеше да премине в ръцете на Фреди, следващият пряк наследник на фамилията — нейният племенник. Момчето беше само на петнадесет години, а когато го беше видяла за последен път, Клариса беше останала с впечатлението, че е повърхностно и арогантно същество — донякъде като баща си. И сега щеше да стане милионер!