Ладията на Харон

— Какво искаш да направя?

— Засега нищо. Всичко уредено ли е с Руфти?

— Вечерта говорих с него. Каза, че Халид Ал-Худари се държи подозрително, но ме увери, че е готов да действа, преди Худари да осъзнае колко реална е заплахата за кралското семейство.

— Оръжията?

— Натоварени са на борда на «Петромакс Арабия», който е хвърлил котва в Абу Даби за непредвидена проверка на поддръжката, както ти планира. — Гласът на човека ставаше все по-уверен. — «Арктика» трябва да тръгне от Валдиз след два часа, затова всичко върви по план. Въпреки че Мърсър е жив, няма начин да спре нещата, които сме задействали. Не се тревожи, Иван, след два дни последният вътрешен източник на петрол в Америка ще бъде недостъпен, цената на петрола ще стане двойна и картата на Близкия изток ще бъде преначертана. И този път никой няма да може да направи нищо, за да промени нещата. И тримата ще получим каквото искаме — ти парите си, аз печалбата си, а Руфти — страната си.

— Ще го повярвам, когато стане. Високомерието е проваляло и по-велики хора от теб — упрекна го Кериков, а после гласът му стана загрижен. — Безпокоя се за Руфти. Не вярвам, че дебелото копеле има куража или ума да изпълни неговата част от операцията. Ако се провали, всичко ще бъде разкрито.

— Имаш ли достатъчно време да отстраниш Худари? — попита партньорът на руснака.

— Не. И това ме тревожи. Изместих крайния срок с цял ден, затова не можем да се занимаваме с него. Опасявам се, че Руфти ще трябва да действа сам, докато приключим. — Кериков потискаше гнева си. В добрите стари времена той би изпратил наемник да убие Худари и да премахне този проблем, но вече нямаше такава власт.

— Познавам Руфти по-отдавна от теб. И аз бях смутен от слабостта му към яденето и мислех, че това е признак и на душевна слабост. Худари може и да се окаже труден противник, но Руфти е достатъчно алчен и хитър, за да се отърве от него. И няма да му пука какво ще му струва това, нито кой ще застане на пътя му. Руфти няма абсолютно никакви морални задръжки. Познаваш лакея му Абу Алам. Господи, Руфти е два пъти по-извратен от онзи психопат и десет пъти по-опасен. Както и да е, утре отново ще говоря с Руфти. Ще се погрижа да разбере за безпокойството ти.

— Да не би да знае, че ти и аз работим заедно? — едва не изкрещя Кериков. Лицето му стана тъмночервено от паника.

— Не — побърза да го успокои другият мъж. — Руфти ще реши, че притесненията са мои. Не се тревожи, Иван. Той няма представа за сделката ни.

— Внимавай да не объркаш нещата, защото Господ ми е свидетел, смъртта ще ти се види избавление от онова, което ще ти направя. — Кериков гневно затвори телефона. Пренебрежителното отношение на партньора му заплашваше да му причини сърдечен пристъп.

И по-рано беше стигал съвсем близо до целта си, но му я бяха отнемали под носа от вероломна алчност и заради действията на Филип Мърсър.

Кериков отново запали цигара, за да успокои опънатите си до краен предел нерви. Разполагаше само с няколко минути до срещата с Алам и неговите двама главорези, за да потеглят към Хомер. След като оставеше фалшивата следа за Мърсър, той отново щеше да се съсредоточи върху всички аспекти на «Ладията на Харон».